На днешната дата е роден българският революционер Иван Кършовски

Иван Попхристов Кършовски е български националреволюционер, книжовник, общественик и журналист.

Иван Кършовски е роден na 12 август 1839 г. в град Елена. Най-възрастния син в семейството на свещеника Христо Иванов Кършовски, който имал петима синове: Иван, Сава, Кръстьо, Йордан и Антон, и две дъщери: Андоничка и Мария.

Учи в Елена и Свищов. Работи като учител в Елена, Елхово, Хаджиоглу Пазарджик.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) Георги Раковски няколко пъти посещава дома на поп Христо Кършовски в Елена.

Участва в Първата българска легия (1862). Ранен при сблъсък с турците при бомбардирането на Белград. Между 1864-1867 г. е учител в с.Хърсово, Разградско.

Участва в четата на Панайот Хитов и е неин писар (1867). Участва и във Втората българска легия (1867-1868).

След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и е учител в Гюргево (1868- 1869) и Плоещ (1871-1878).

Един от основателите на БРЦК през 1869 г. и близък съратник на Васил Левски. Действа под псевдонима Узун Муратоглу във ВРО. Кореспондира с Христо Ботев и изпращал стихотворения за публикуване в Ботевите вестници.

Именно в писмото си до него от 20 юни 1871 Васил Левски написва знаменитите думи:

“За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все [на]едно да вървим, ако ще бъдем хора”.

Изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски и да прави преводи. Неговата изключителна начетеност и ерудиция го поставя сред учредителите на Българското книжовно дружество, поставило основите на днешната Българска академия на науките.

Редактира и издава на румънски език вестниците „Вултурул“ („Орел“) (1876) и „Индепенденца национала“ („Национална независимост“) (1877).

След Освобождението от османско владичество Иван Кършовски е съдия, адвокат. Член на Либералната партия. Участва в Учредителното събрание и Първо Велико народно събрание (секретар на бюрото на Народното събрание).

От 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Струма“ (1889), „Вардар“ (1889-1891), “Юнак” (1898-1900), заедно с Иван Бобевски. Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: „Нова българска Света гора. Бузлуджа” (1898), „Неразбранщина” (1899), „Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900).

Умира в София на 1 март 1914 г.

loading...

Източник: bg.wikipedia.org

Facebook Comments

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Харесайте ни!