Националният музей на транспорта в Русе пази личния вагон на цар Фердинанд

Националният музей на транспорта и съобщенията в град Русе е създаден по случай 100 години от навлизането на жп транспорта в България през 1966 г. и е ведомствен обект на БДЖ. Разполага с експозиции на открито и в зали в сградата на първата гара в България, която се намира под Младежкия парк в Русе. Представя развитието на железопътния и речния транспорт у нас.

Често наричат първата българска железницата Русе – Варна, осъществена по инициатива на Митхад паша, „Баронхиршовата железница”, мислейки, че тя е построена от барон Хирш. Но той строи железницата Цариград – Белово, а създател на линията Русе – Варна е английското акционерно дружество на Уйлям Гладстон и двамата инженери Баркли. Барон Хирш поема само експлоатацията на линията Русе – Варна след 1869 г. и това е причина да започнат да я наричат на негово име. Собственост върху нея обаче има дружеството на Гладстон.

Ангел Джамбазки

За работа по първата жп линия в България Русе – Варна през 1866 г. във вагоностроителния завод в Манчестър, Англия са произведени 10 локомотива от серия 148. След близо пет десетилетия, през 1914 г. машините от тази серия излизат от експлоатация и само локомотивът в най-добро състояние и султанския вагон са съхранени в специално депо и сега са експонати в музея.

Особено интересни са уникалните експонати: локомотив № 148 и композицията превозвала пътници и пощенски пратки по първата жп линия в България – Русе – Варна (1866), бойният вагон на маршал Толбухин, салон-вагоните на цар Фердинанд и цар Борис III, първата подвижна телевизионна станция в България, купето на султан Абдул Азис. Показани са знамена, позиви, фотоси, оригинална съобщителна техника, лични вещи на транспортни работници – участници в революционните борби преди 9 септември 1944. В музея е организирана библиотека с материали на тема „Транспорт и съобщения“, публикувани в България до днес.

3 ВМРО

Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.