Национален парк Пирин – част от Световното културно и природно наследство

Заради уникалната си природа Национален парк Пирин през 1983 г. (заедно с биосферния резерват „Сребърна“) е обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно и природно наследство.

Паркът обхваща почти целия Северен Пирин, където попадат красивите водосборни басейни на реките Бъндерица и Демяница. Представлява неповторимо съчетание на богат растителен свят и животински свят и разнообразен алпийски и крастов релеф – величествени пирамидални върхове (карлинги) и зъбери, дълбоки циркуси с кристални езера, живописни трогови долини с моренни валове и бистри пенливи реки, многобройни пропасти и пещери.

На територията на парка се намират всички пирински езера (около 160). Най-високо разположено е Горното Полежанско (2710 м – само с 1 м по-високо от Леденото езеро в Рила). Най-ниско е Сухото езеро (1963 м) от групата на Брезнишките езера. Особено красиви са Бъндеришките, Превалските, Валявишките, Василашките, Поповите езерни групи.

Ангел Джамбазки

В парка има над 2000 висши растения, от които 113 са редки и застрашени видове. Установени са 114 ендемита – 60 български и 54 балкански. Голямото богатство на парка са естествените вековни гори от реликтните бяла и черна мура. Горският пояс завършва с непристъпни клекови формации. Над тях се простират обширни алпийски поляни и стърчат остри зъбери. Паркът има международно значение като местообитание за мечки, вълци и диви кози.

В Национален парк Пирин се намират биосферният резерват „Баюви дупки-Джинджирица“ и резерватът „Юлен“, разположен на изток от долината на река Демяница. Високата му алпийска част е с многобройни циркуси и езера, а в по-ниските си части има вековни гори. На територията на парка има три водопада (Бъндеришки, Демянишки и Юленски)., две пещери, карстовият извор Кьошката, както и вековни дървета са обявени за природни забележителности.

3 ВМРО

Източник: nasamnatam.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.