Находката на века – четвърт век по-късно: Откриването на Рогозенското съкровище

На 9 януари 1986 г. в българските медии, а чрез БТА и в чуждестранните, беше съобщено за откриването на ново /всъщност на поредното/ тракийско съкровище – това от село Рогозен, Врачанска област. Сега, повече от 25 години по-късно, е добре да си припомним онези паметни дни в началото на 1986 г. Паметни с вълнението при откриването и работата с тази изключителна находка, както и с вида на дългата „опашка”, виеща се пред Историческия музей във Враца под обилния първи сняг.
И преди, и след това почти всяка година у нас се откриваха интересни находки от различни епохи, включително и изработени от благородни метали, с висока художествена и историческа стойност.

Защо тогава именно Рогозенското съкровище беше обявено от журналисти, а и от учени, като „находката на века”?

Вероятно причините са две – количеството на съдовете в находката и обстоятелствата на нейното намиране. Наистина, количествените измерения на Рогозенското съкровище са впечатляващи: 165 сребърни съда, 31 от които с частична позлата на орнаменти и изображения; 108 от тях са фиали, 54 канички и 3 различни по форма и размери чаши – с общо тегло над 20 килограма. Върху 15 от съдовете са врязани различни знаци, а при 16 има надписи на старогръцки, в които се четат имената на тракийски градове и владетели. Всеки един от изброените показатели превишава в пъти известното до онзи момент.

Не по-малко интересни са и обстоятелствата по намирането на тази находка. За нас, археолозите от Врачанския музей, всичко започна на 3 януари, петък – първият работен ден на новата 1986 година. Още преди обяд директорът на музея Тинка Павлова ни каза за намерени съдчета в с. Рогозен, за което съобщил по телефона кметът на селото Борислав Драмкин. Почти веднага тримата археолози – ст.н.с. Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов, заминахме да проверим сигнала. Пътувайки коментирахме, че вероятно става дума за съдове, събрани при събарянето на някоя стара къща. Не беше изключено обаче да се окаже находка от грънчарска пещ или некропол /гробище/ – обикновено в такива случаи се намират цели съдове. Какво бе изумлението ни, когато в канцеларията на кмета, върху заседателната маса, видяхме наредени сребърни фиали и кани/ 65 на брой/, подобни на тези от находките в Букьовци /гр. Мизия/, Могиланска могила във Враца и др., датиращи от V – ІV в. пр. Хр. Веднага след съвземането ни от изненадата обсипахме кмета с въпросите „Кой?”, „Къде?”, „Кога”… Съставен беше протокол за приемане на находката, а с телеграма бе поискан открит лист /разрешително/ за сондажно археологическо проучване на мястото на откриване. Междувременно беше извикан жителят на Рогозен Иван Димитров, който открил сребърните съдчета, за да покаже мястото и обстоятелствата по намирането им. От разказа му стана ясно, че през есента на 1985 г. той започнал да копае траншея за полагане на тръби за напояване на зеленчукова градина в парцел срещу двора на къщата му. Работейки, той намира плосък съд, подобен на познатите чинии от алуминий или алпака. Иван го подхвърлил настрана и продължил да копае, но веднага намерил други съдчета с интересни, но непознати за него изображения. Той извикал съпругата си Надка и двамата прибрали и измили намерените 65 съдчета. Скоро след това Иван се опитал да привлече вниманието на кмета Борислав Драмкин, но без да може да обясни какво точно е намерил. От думите му кметът останал с впечатлението, че това са глинени гърнета, за които все не намирал време да се отбие в дома на Иван и Надка, за да ги види. Така на 3 януари Иван предал в кметството своята находка, за която кметът вече веднага съобщил в музея във Враца.
На 6 януари започнахме проучване в градината на Иван Димитров, като в екипа освен тримата археолози участваха също Здравка Йолова – фотограф и Калин Стефанов – техник в музея. Изчерпан бе насипът от изкопа на Иван до положените от него тръби, но не бяха открити никакви останки от съоръжения, свързани с находката. Затова разширихме изкопа в западна посока, при което беше открит нов куп от сребърни съдове. Временно преустановихме работа, за да информираме директора на музея и да поискаме изпращането на снимачен екип, който да документира нашата работа. Такъв екип пристигна от КАТ – Враца, начело с подполковник Пашовски. Новината за откритието бързо беше обиколила селото – на снимките и в заснетия филм се вижда множеството, събрало се в и около градината на Иван Димитров. Тук бяха пристигнали и почти всички колеги от музея и художествената галерия, както и от ръководството на тогавашния окръг. Във филма много точно е документирано вълнението на археолозите и на публиката наоколо, което нарастваше с изваждането на всеки следващ съд. По-късно бяхме критикувани за начина, по който е заснет филма, но важното е, че това е първото документирано откриване на подобна находка! Едновременно с това се извършваше преброяването и прибирането на съдовете в отделни пликове. Впоследствие в кметството беше съставен нов протокол за откриването и съдържанието на втория дял от съкровището – 100 сребърни съда! Проучването продължи и през следващите дни вече при истински зимни условия. Установихме, че съкровището е укрито извън населено място, на брега на малкия поток, който тече през днешното село. Вероятно в онази епоха мястото било обрасло с гора, т.е. било далече и скрито от хорски погледи. Овалната форма на купа от втория дял и подреждането на съдовете показват, че те били поставени в две кожени или платнени торби за по-удобно пренасяне с кон. Това обяснява и различния брой съдове в двата дяла – стремежът бил те да се разделят не по брой, а по обем и затова във втория дял преобладаваха фиалите, поставени една в друга.

След пренасяне на находката в Историческия музей във Враца започна работата по нейното обработване и вписване в ивентарната книга и за експонирането й в една от залите. За по-малко от три дни бяха подготвени и подредени витрините със съкровището и снимките от работата ни на терена, както и на по-интересните съдове и изображения върху тях. Подготвена бе пресконференция, която се проведе в музея на 9 януари в присъствието на представители на местнта и централна власт, ръководители и специалисти от Археологическия институт с музей при БАН, Националния исторически музей и други музеи в региона. В центъра на вниманието, разбира се, бяха откривателите на първия дял – Иван Димитров и съпругата му Надка, както и нейната майка Зорка. С Указ на Държавния съвет те бяха наградени с голяма за времето сума и ордени „Кирил и Методий” І, ІІ и ІІІ степен. Тогава беше направено официално съобщение за медиите за откриването на тази изключителна находка, както и първите оценки за нейната научна стойност и значение.

Следващите месеци бяха изпълнени с напрегната работа по документирането и обработката на находката. При вече внимателния оглед и описване на всеки един от съдовете се откриваха нови подробности – интересни детайли в изобразените декоративни мотиви и митологически сцени, врязани знаци и надписи. Подготвени бяха първите научни публикации в списанията „Музеи и паметници на културата”, „Изкуство” и в поредицата „Известия на музеите в Северозападна България”. В местната и централната преса бяха отпечатани материали от специалисти и обикновени граждани, които предлагаха свои версии по интерпретацията на съкровището. През лятото на 1986 г. беше заснет филм на Българската телевизия и английската ВВС във връзка с предстоящето гостуване на съкровището в Лондон през следващата година. Преди това, през есента на 1986 г., то беше показано в Пушкинския музей в Москва и в Ермитажа в Ленинград, днес Санкт Петербург.
През изминалите 25 години много специалисти – археолози, историци, изкуствоведи и епиграфи, публикуваха изследвания върху различни аспекти и проблеми, решени или поставени от Рогозенското съкровище. Със сигурност ще има и нови проучвания, тъй като много въпроси все още остават без еднозначен отговор. През тези години беше решен един твърде болезнен за врачани въпрос – връщането на съкровището в нашия музей. С подкрепата на Община Враца една от залите му беше изцяло обновена и оборудвана по всички съвременни изисквания за безопасност, назначена беше и въоръжена охрана.

Днес няма „опашка” от чакащи пред музея, но врачани и гости на града не пропускат да се любуват на „находката на века”. Тя все още впечатлява със своя блясък – в буквален и в преносен смисъл, със знанието, което ни дава за историята и културата на траките и с новите въпроси, които поставя пред нас.

Автор: Пламен Иванов

Източник: kartanavremeto-vratsa.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.