Народните традиции на Андреевден

Българският народ отбелязвал Андреевден като празник на семето (зърната). На този ден се вари жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

Сутринта рано на 30 ноември се взема от наедрялото зърно и се хвърля нагоре в комина, за да растат високо всички житни растения и да са едри мамулите на царевицата. На особена почит на този ден били младите булки. На тях давали да хвърлят семената в комина, за да наедряват бързо (да забременяват). Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова го наричали Едреевден. А сънцето започва да помръдва като „пиле в яйце”.

Макар и все още оскъдна светлината през студените месеци, надеждата за нея внасяла бодрост и ведрина в душите на хората. В някои части на България това е Мечкинден, посветен на мечката, която е най-голям и хищен звяр. Вярвали, че на този ден мечките обикалят по домовете и където не са им приготвили храна, изяждали децата. Предната вечер жените ронят кукуруз (царевица), да я приготвят за мечките, защото те много я обичат. Киснат я във вода, а на сутринта я сваряват. Най-възръстната жена в къщата взема 3 пъти по 10 зърна, хвърля ги нагоре в комина и изрича: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров!” Вярва се също, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората яхнал мечка, за да прогонва дългите нощи и зимата.

Ангел Джамбазки

Предание гласи, че когато светецът живял като отшелник сам в планината, една мечка изяла единствения му вол. Тогава той победил мечката, впрегнал я в ралото и изорал нивата си. Оттогава тя му се подчинява. На този ден жените не работят къщна работа – не предат, не тъкат, не плетат, не чистят, не перат, за да не нападне мечката нивите с царевица, кошерите и добитъка (ако е стравница). Андреевден съвпада с коледните пости, но църквата разрешава да се яде риба.

3 ВМРО

Източник: elika.blog.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.