Надгробният надпис от църквата в село Герман

Един от най-значимите надписи, които касаят българската история в Македония е именно надгробният надпис от църквата в село Герман, който се отнася до родителите и брата на цар Самуил.

За него се разбира, когато започва изграждането на нова по-голяма църква в село Герман, намиращо се в близост до Преспа през 1888 г. Когато изкопали плочата, строителите я поставили в гробищата, защото ги било страх от турците.

При своята научна обиколка в Македония през 1898 г., Ф. Успенский вижда паметника и го издава на следващата година. В същия брой на списанието (Известия на Руския археологически инситут. IV, випуск 1, 1899) откриваме още две статии посветени на надписа, които са написани от Т. Д. Флорински и Л. Милетич. За него пишат още Иречек и Ягич.

Паметникът представлява правоъгълна плоча от бяло-син мрамор, която е с размери – дължина 1.30 м., широчина 67 см. и дебелина 7 см. На гладкото лице са издълбани три кръста, които някога са били запълнени с метал. В един от краищата на плочата е издълбан 11 редов надпис на кирилица, който е с дължина 26.5 см. и широчина 27 см. Височината на буквите е 16 до 18 мм. Част от плочата и от надписа са отчупени, но е направена възстановка на липсващите букви.

Оригинален текст на надписа –

„†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ

памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ

никола рабъ б҃жи … ѣ давдъ написа … въ лѣто отъ сътворєния мирѹ

҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•“

Превод на съвременен български език –

„†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].“

Значение на надписа

От възстановения надпис научаваме, че цар Самуил и братята му били синове на мощен комит, който се казвал Никола и майка с името Рипсимия. Рипсимия е известно име в християнството, тъй като така се наричала видна арменска светица. Не се знае обаче дали надписът се е намирал там винаги или по-късно е бил пренесен от Преспа в Герман, тъй като църквата там е строена през 1006 г.

Източник: istoriograph.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...