Михалаки Георгиев – будна съвест в царството на легионите

„Ний не познаваме в българската литература втори писател, писането на когото да бъде тъй идентично с неговото говорене. Той е лек и прекрасен там, дето се ползва от народната реч, която и владее във всичката и мощ, по-хубаво от всеки други съвременен писател.”

Д-р Кръстьо Кръстев

На 11/23 август 1854 г. във Видин се ражда Михалаки Георгиев – възрожденска личност с разностранна деятелност: писател, журналист, редактор, учител, учен аграрник и изследовател на селското стопанство, член на Народната пария и близък сподвижник на д-р Константин Стоилов, дипломат и действителен член на Българското книжовно дружество (днешната БАН) от 1884 г.

Завършва Земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор и става учител в родината си. През 1882 г. издава първия оригинален учебник по ботаника у нас. През 1884 – 1893 г. работи в Министерството на търговията и земеделието. Михалаки Георгиев ще остане в историята и като учредител на първото българско Земеделческо и промишлено изложение през 1892 г. в Пловдив – предтеча на Пловдивския панаир. По-късно писателят е дипломатически агент в Белград и Виена. Активен сътрудник е на Вазовото сп. „Денница”, сп. „Мисъл” на д-р Кръстев, „Български преглед”, „Българска старина” и др. Кумува на сватбата на Иван Вазов и Атина Болярска заедно със съпругата си, която запознава поета с капризната русенка.

Михалаки Георгиев е основател и редактор на първото наше земеделско списание „Домакин” през 1884 – 1885 г. Съредактор е и на опозиционния в. „Балканска трибуна” през 1906 – 1908 г.

Безспорно най-голям е приносът му в областта на литературата. Творчеството му може да бъде разделено на два периода – добруджански, или както самият той го нарича „ески заман, хаир заман” (щастливото старо време – тур.) – добрите стари патриархални времена. Между най-характерните персонажи от този период са дедо Дичо и неговата задруга от разказа „Рада”, за който акад. Петър Динеков пише: „…най-хубавото описание на задругата в българската литература…”

Вторият период, назован от писателя „ени заман или хайрсъз заман (новото, нещастно време – тур.), обхваща годините на първоначално натрупване на капитала с типичните му герои – продажни мирови съдии и адвокати, които писателят нарича „двоокати”, защото гледали за себе си, алчни кметове и околийски управители, безскрупулни бирници и съдия-изпълнители. В своя естетико-социален етюд „В царството на легионите”, посветен на повестта „С тебешир и с въглен”, д-р Кръстев възкликва:

„Боже мой, какъв легион от пакостници и шарлатани! Клативрат, безименният околийски началник, Сврачовският поп и Виловски! И на шест странички! А колко ли ще бъдат те на няколко хиляди квадратни километра!…”

Заради сатиричните си творби Михалаки Георгиев става обект на нападки от страна на героите на същите тези творби. Може би, хвърлен в мрачните подземия на Черната джамия, писателят си е спомнил въпроса на стария Шекир ефенди от разказа „Три срещи”, актуален и сега:

„… Ако можеш да ми кажеш, ефендим, кой заман е сега в тая земя: хаир заман или хаирсъз заман?”

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

1 коментар

  1. Hi there, I discovered your web site via Google whilst looking for a similar subject, your site got here
    up, it looks good. I’ve bookmarked it in my google bookmarks.

    Hi there, simply became aware of your weblog via Google, and located that it is really informative.

    I am going to watch out for brussels. I’ll be grateful if you proceed this in future.
    Numerous other people will probably be benefited out of your writing.
    Cheers!

Comments are closed.