Марко Марчевски – връзката между Колю Фичето, Гео Милев и Робинзон Крузо

Марко Марчевски /1898-1962 г./ е писател, публицист и преводач, автор на любимата за мнозина книга „Остров Тамбукту“.

Роден е на 1 октомври 1898 г. в дряновското село Марча (днес квартал на Дряново, родно място и на майстор Колю Фичето) с имената Марко Маринов Марков, като Марчевски е псевдонимът му.

Завършва гимназия в Дряново и се мести в столицата София. Там сътрудничи на вестници и списания, сближава се с големи имена за българската литература като Христо Смирненски, Гео Милев, Антон Страшимиров и др. Последните двама дори са част от екипа на издаваното от Марчевски списание „Пламък“.

Точно в това списание е публикувана знаменитата поема на Гео Милев „Септември“. Заради нея списанието е забранено, а Милев и Марчевски осъдени. Вторият успява да избяга по пътя за Хасковския затвор, известно време живее в Гърция, а след това 8 години в Русия.

Там работи Марко Марчевски като журналист, завършва филологическия факултет на Харковския университет, чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт и започва да издава книги на български.

През 1934 г. се завръща в България и отново работи с много вестници и списания. През 1939 г. издава „Малка философско-научна енциклопедия“ и „Малка литературна енциклопедия“ (тя е в два тома, като вторият излиза през 1940 г.).

В годините след Втората световна война е доцент по история на руска класическа и съветска литература във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962) и завеждащ отдел детска литература в Съюза на българските писателите.

Известни са и неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948 г.), „Митко Палаузов“ (1951 г.), „Остров Тамбукту“ (1955-1957 г., в 3 т.), Народни приказки и др. Превежда творби на М. Шолохов, М. Горки, Ж. Верн и др.

Източник: destinationdryanovo.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.