Манастир Свети Георги в село Ваксево

Ваксевският манастир „Свети Георги“ се намира на около 4 км северозападно от центъра на село Ваксево, при махалата Каменичане.

Засега няма сведения точно по кое време е възникнал манастирът. Според преданията това трябва да е било през Второто българско царство (XII – XIV в.). По уверение на Стоян Николов, някогашен главен учител в централното ваксевско училище, в района на манастира са открити две медни монети, датирани от Археологическия музей към цар Иван Асеново време (1218 – 1241 г.). При оран са разкрити глинени тръби, по които е докарвана вода до манастира от близкия карстов извор при Михтарска махала. Това накарало собственика на нивата, през която преминават тръбите, да разкопае по-дълбоко и да открие голямо каменно корито. Намирани са и огромни кюпове с вместимост до 600 литра. Всички тези податки свидетелстват за старинния произход на манастира.

Според преданието при установяването на османската власт по тези земи турците изгорили манастира заедно с всички негови стопански сгради, както и други четири черкви. Голямата наситеност на християнски храмове, а и близостта на родното село на Св. Иван Рилски – Скрино, подтиква завоевателите да нарекат тукашното селище „вакъв село“ (манастирско село), като това име е възприето и от местните жители, които го видоизменят на Вакъво, а впоследствие – на Ваксево.

По-късно манастирът най-вероятно е бил възобновен. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. към данъка на село Ваксево е причислен и този на намиращ се в близост манастир „Св. Никола“. Може да се допусне, че това е разореният от турците манастир (според легендите), дал името на селото, който по това време (XVI в.) вече е бил възстановен, а днес е известен като манастир „Св. Георги“. Преданията свързват с поминъка на тукашния манастир редица имена на местности, запазени до наши дни: Конярници, Свинарници, Калугерица, Манастирски ниви и др.

Като се вземе предвид важното обстоятелство, че през селското землище е минавал главен път, не се изключва и възможността тукашният манастир да е бил скит или метох, подопечен на някой по-голям манастир като светата Рилска обител или близкия Руенски манастир.

Ако се съди по един запазен спомен, същата обител е окончателно съсипана от помаците на съседното село Пелатиково, които по този начин доказали голяма привързаност към новата си религия – мюсюлманството. Впоследствие мястото на манастирската черква е превърнато в църквище – оброчище, което да напомня за някогашната обител.

До средата на XX в. църквата е била в развалини, виждали се основи, широки 0,80 м, а стените били запазени на височина до 1,20 м. По-късно от западната страна на старинната черква е пристроена нова част (притвор).

Единственото оцеляло нещо, което напомня за някогашния манастир, е манастирската черква. По план е еднокорабна, едноапсидна, с размери: ширина – 3 м и дължина – повече от 6 м. Градежът й е от ломени камъни, споени с хоросан, като на места са употребени тухли за подравняване.

Голяма ценност за черквата са запазените фрагменти от стенописи. В апсидата е частично оцеляло изображение на „Богородица Ширшая Небес“. Стенописите са датирани към времето след първоначалното разрушаване на манастира, когато е съграден наново; това е най-вероятно в периода XVI –XVII в.

През 2009 г. на храма е извършен частичен ремонт, включващ подмяна на старите керемиди с цигли и измазване на фасадата, но това съвсем не решава основните архитектурно-строителни проблеми. Сградата има сериозни конструктивни увреждания, особено на по-късно построения притвор, в който се наблюдават пукнатини и пропадане на стени. Прониквалата през годините влага и атмосферната влажност застрашават малкото оцелели ценни фрески.

През 2016 г. възстановяването на старинния манастир се подема от фондация „Свята България“, със съдействието на местното църковно настоятелство и кметство. Особени заслуги за възраждането на обителта има местният жител Стоян Стоянов – Даскала (1953 – 2017 г.).

Източник: nasamnatam.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...