Манастирът на княза Покръстител

Само на няколко километра от кв. “Възраждане” (Варна), край лозята на Теке Караач се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се оттегля и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 г.

Построена е в края на IX и началото на X в. – период на утвърждаване на християнството в България и мощна книжовна дейност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната сграда, множество помещения, възстановени донякъде стени и разкопки.

Забележително откритие в манастира е просветителският център, или казано на съвременен език, средновековно книгоиздателство, в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа дейност, поставила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият проучен досега скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.

Откривателят на манастира Карел Шкорпил през 1921 г. пише:

“Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!”.

Шкорпил открива в района трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис – Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата – най-вероятно замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица.

Около образите има два надписа: “Богородице, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България” и “Господи, помагай на Михаила, княза на българите”. Храмът на манастира е посветен на Пресвета Богородица, покровителка на рода на Борис I.

Най-новите проучвания на комплекса започват през 1995 г. под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов, директор на катедра “Археология” във Великотърновския университет.

През 2008 г. той попада на основите на баня и тоалетна. Досега такива помещения са откривани само в манастира в село Равна, Провадийско, и в Голямата Базилика в Плиска.
Луксозното строителство – четири реда камъни и три реда тухли, говори, че сградите са свързани с княжеския двор.
Намерени са и около 12 000 фрагмента от стенописна украса в манастирския храм. Такива изображения от X в. в Североизточна България има само при архиепископската базилика в Дръстър.

Сред ценните находки е бронзовият кръст от X в., разпятие на Исус Христос. В четирите му края има изображения, вече доста изтрити, най-вероятно на четиримата евангелисти. Открити са и множество български, византийски, сръбски, турски и венециански монети.

Манастирският комплекс на Теке Караач обаче най-много впечатлява със своите размери. Освен скрипториума, той включва църква, кула с параклис, библиотека, училище, олтарна маса, монашески помещения, ковашка работилница.

Сградата на скрипториума е дълга 40 м, широка 10 м, разделена на 13 помещения, с обширен коридор. В нея са открити голям брой бронзови закопчалки за книги и 30 железни стилоса (писала). Те са заострени в единия край, а в другия имат форма на лопатка.
С острия връх се е пишело, а със заобления се е заглаждало. Използвали са се восъчни таблички, т. нар. цери.

Според археолозите, ръкописи трудно могат да се открият, тъй като писани на пергамент и на тази географска ширина не биха могли да се запазят. Това, което времето е съхранило, са апликации от украсата на кориците на книгите. Монасите са превеждали богослужебна литература от гръцки на старобългарски език.
Катедралната църква е построена с ниши от север и от юг и е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Помещенията край нея са изработени от податлив на обработка варовиков камък.

Княжеският манастир край Варна учудва проф. Георгиос Веленис от Солунския университет “Аристотел”. Той заявява, че не познава друга такава сграда нито в старобългарската, нито във византийската строителна традиция.

Според проф. Попконстантинов пък мястото е част от т.нар. Варненска огърлица: Варненският некропол, Аладжа манастир и манастира в село Равна. Просветителският център е разрушен в края на X и началото на XI в., най-вероятно от свлачище, а следи от живот има до XVIII в.

Княжеският манастир край Варна има всички предпоставки да се превърне в археологически обект от национално значение. Той дава представа за мащаба на средновековното културно богатство на българите.

Илияна Христова

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.