Любов от първата строфа – Яна Язова и Александър Балабанов

Яна Язова е най-мистериозната ни българска поетеса. Може би повечето от вас не са я чували, това е напълно обяснимо. Ще разберете защо в следващите редове.

Люба Тодорова Ганчева е родена в Лом на 23 май 1912 година в семейство на учители. От малка е заобиколена от книги, изкуство и дълги интелектуални разговори вечер. Още в детството си думите я омагьосват и привличат – роднините й са известни библиографи, етнографи и академици, които бележат пътя й още в невръстна възраст.

„И хукнах аз към теб в тъмите

да скрия празник в твоя праг…

Но в сънен креп мълчат вратите —

И всеки дом е саркофаг.“

На 18-годишна възраст една млада студентка в специалност „Славянска филология“ плахо се приближава към преподавателя си – известния учен и интелектуалец Александър Балабанов, когото всички уважат и познават. В ръцете си тя носи малка тетрадка, цялата изписана от-до със стихотворения. От този момент в българската литература се появява събитието Яна Язова, псевдоним, който Балабанов й измисля веднага и с който ще остане в историята. Оттук насетне всичко се случва бързо и името й започва да се предава от уста на уста. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация.

Свързани от любов към поезията, не минава много време и стрелата на Купидон се прицелва безпощадно и в двамата. С 33 години разлика във възрастта скандалът е неизбежен. Академикът е женен с две дъщери, а репутацията му е срината от клюки и обвинения.

ПРЕСАТА Е ЖЕСТОКА, ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ПОЯВЯВАТ ЗЛОСТНИ КАРИКАТУРИ, КОИТО ИЗОБРАЗЯВАТ ВИСОКАТА И СТРОЙНА ЯНА ЯЗОВА ДО НИСКИЯ, НАБИТ И ВЪЗРАСТЕН БАЛАБАНОВ. КАРИКАТУРИТЕ СА ПРИДРУЖЕНИ С ХАПЛИВИ ПОДМЯТАНИЯ И ОТКРОВЕНИ ОБИДИ.

„ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВОПИСНА ГРЕШКА НА АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ Е ЯНА ЯЗОВА“
Така започват да я наричат недоброжелателите й, които я обвиняват, че на гърба на академика е натрупала популярността си. Малцина са тези, които вярват и знаят, че тези двамата просто не могат да се отлепят един от друг. В книгата „Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ има едно писмо на професора, в което той пише: „Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива.“

Но тук идва деликатният момент, в който Яна осъзнава, че винаги ще бъде любовницата, и съвсем естествено възроптава срещу това. Нейният меценат и любим внася молба за развод в Светия синод, но съпругата му от немски произход – Лия, категорично отказва да му го даде. В същото време той не може да понесе мисълта, че поетесата ще бъде с друг, и затова съвсем умишлено осуетява сватбата й с милионера Джон Табаков, който бил лудо влюбен в нея. Двамата се запознават по време на следването й в Сорбоната и изживяват бурна, но кратка авантюра, която кара младия Табаков да й предложи в опит да я задържи. Но нейното сърце до края на живота й остава вярно единствено на Балабанов…

Година по-късно Яна е отчаяна от липсата на развитие с развода на мъжа, когото обича, затова заминава при художника Марио Жеков в Созопол, един от многото й ухажори. Повечето мъже, които са я срещали, в спомените си я описват като момичето с тъжни бадемови очи. Балабанов е искрено потресен от случващото се, не спира да й праща писмо след писмо, но на нито едно не получава отговор, във всяко едно от тях си личи нежността, която изпитва към нея: „Целувам всички сребърни звънци в гласа ти.“

БЕЗСИЛЕН ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО, ПОДКУПВА ЛОДКАРИ И НАЕМА ЛОДКА, С КОЯТО СОБСТВЕНОРЪЧНО ГРЕБЕ ДО СОЗОПОЛ.

И тази нейна връзка е провалена след дълги молитви и увещания. Ето защо няколко месеца по-късно тайно се омъжва за Христо Йорданов, швейцарски възпитаник и директор на Pадио „София“. След 16 години брак той умира и Яна Язова остава сама до собствената си трагична смърт.

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“, но заради невписването й в политическия живот той е отхвърлен. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – “Александър Македонски. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена до края на 1944-а, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения, тя е напълно изолирана и отритната от обществото. Предишните й приятели я оставят, защото се опасяват, че ако името им се свързва с нейното, може да ги сполети сходна съдба. Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на ул. “Раковски” 161 (там днес има нейна плоча), измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно отровена преди това. Всичките й вещи са плячкосани – книги, ценни ръкописи, бижута, цял един живот е ограбен и продаден на търг. Литературният историк Петър Величков твърди, че от част от тях се възползва Николай Хайтов и издава нейни творби от негово име. Това засега не е доказано на 100%, както и виновникът за смъртта й.

Благодарение на Петър Величков биват издирени копия от непубликуваните й романи и те излизат в няколко последователни години. През 1996 г. излиза от печат книгата “Мойра”, съдържаща част от писмата между писателката и проф. Александър Балабанов.

“Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия…” (Из единственото интервю с Яна Язова преди 1944 г., в. “Литературен глас”)

Автор: Стефани Калчева

Източник: goguide.bg
Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.