Легенда за Серската крепост и нечуваната храброст на българите

Серската крепост или Серското кале, наричано Кула (на гръцки: Ακρόπολη, Κουλάς), е средновековно отбранително съоръжение, разположено над източномакедонския град Сяр (Серес), Гърция. Във византийско време е наричана Κάστρο, крепост. От античната крепост е оцеляла една единствена 18-метрова кула (VII – VI век), наричана днес Кулата на Орест (Πύργος του Ορέστη). В IX век крепостта е изградена от Никифор Фока…

Легендата разказва как турските войски превземали град след град, село след село по нашите земи. Дошло време и на град Сер. Хората успели да се укрият в калето край града.

Поробителите нападали няколко пъти тази крепост, но напразно. Българите устоявали на турските атаки и не се предавали. Тогава турците се разположили около калето и зачакали обсадените сами да се предадат. Приготвили се да чакат дълго и затова донесли много вода и храна и си изградили бивак.

Хората в крепостта също имали достатъчно храна и вода и нямали никакво намерение да се предават. Но времето застудяло и дървата им привършили. Нямало що да правят, налагало се да пуснат един дървар с няколко мулета да посъбере дърва. Жребият се паднал на бай Стоян. А турците все обикаляли около крепостта и чакали да се отвори някоя врата, че да влязат вътре.

Дърварят бай Стоян успял няколко пъти тихичко да се измъква от калето, без да го забележат нападателите и после пак така да се връща с натоварените с дърва мулета. Но накрая турците го усетили и го заловили. Бай Стоян на колене молил да му запазят живота, като обещал да ги вкара в крепостта. Дори на поробителите не им харесвало предателството, но за тях това било шанс да изловят и избият хората. Дали пари на предателя бай Стоян, обещали му да го направят големец и го пуснали да се прибере. Ни лук ял, ни лук мирисал, както се казва, дърварят се прибрал с натоварените мулета при своите и никому думица за турците не казал.

И ето че наскоро в една тъмна нощ бай Стоян пак тръгнал за дърва. Неговите съграждани го изпратили по живо, по здраво и мислели, че пак ще успее да се изплъзне на турците.

Запътил се дърварят към местността „Осемнайсетте чинара“, където се бил уговорил с турците да го чакат. И те наистина били там. Заловили го и го върнали пак при вратата на крепостта. В същото време останалата турска войска се струпала до вратата, готова да нахлуе в калето, щом тя се отвори за дърваря.

Турците, които заловили бай Стоян, оставили конете си завързани за дърветата и се промъкнали с него до вратата. Дърварят извикал:

— Хей, хора, отворете ми, че измръзнах! Аз съм дърварят.
— Но защо толкова бързо се връщаш? Нима успя да натовариш мулетата за толкова малко време? — отвърнали стражите отвътре.
— Връщам се, защото забравих брадвата си и няма с какво да сека дърветата.

За беда хората от крепостта му повярвали и отворили вратата. Като влизал, и турците се втурнали с него вътре, избили стражите както и самия подъл и глупав дървар и отворили широко вратите за останалата войска.

Българите се били храбро, но нападателите ги превъзхождали многократно и те били избити до крак. Най-дълго се водила неравна битка на малкото площадче сред калето. Нечуваната храброст на българите се оказала недостатъчна при огромния брой турски аскери.

Източник: bgnasledstvo.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.