Къщата на Димитър Георгиади – паметник на културата и музей

Къщата на Димитър Георгиади в Пловдив е един от най-значимите паметници на националното ни архитектурно наследство от епохата на Възраждането. Вече 160 години тя изящно се вписва с несравнимата хубост на фасадата си в емблематичния антично-възрожденски ансамбъл на Трихълмието – Хисар капия.

Още през 20-те години на миналия век тази забележителна сграда спира вниманието на българските изследователи – историци и изкуствоведи, но цялостното и проучване дължим на един от най-изтъкнатите наши изследователи на възрожденската ни архитектура – арх. Христо Димитров Пеев.

Първите му публикации, в които е упомената, са от 30-те години, а значимо място е отделено в двете му монографии, посветени на епохата на Възраждането.

Къщата на Димитър Георгиади е построена в 1848 г. от един от най-известните майстори строители на епохата – хаджи Георги Георгиев Хаджийски, роден в родопското село Косово, работил предимно в Цариград (Истанбул), вероятно в Одрин и в Пловдив.

Негови творения тук са още и къщите на Аргир Коюмджиоглу, Иван Коюмджиоглу (Хаджидрагановата къща) и Андрей Георгиади. Според местното предание, засвидетелствано от пловдивския възрожденски писател Константин Моравенов, тези жилищни сгради принадлежат към т.нар. “сарайски къщи” строени от собствениците им с функциите на малки дворци.

Къща Георгиади е издигната по желанието и със средствата на първоначалния є собственик Георги Кендинденоглу, който я дарява скоро след построяването є като зестра за сватбата на дъщеря си Елена със солунския търговец Димитър Георгиади.

Георги Кендинденоглу произхожда от един от най-старите пловдивски родове, исторически засвидетелстван още през 1693 г. През 18 и 19 век този род има постоянно присъствие със свои представители в най-значимия с производството си пловдивски занаятчийски еснаф – абаджийския.

През тези векове някои от представителите на фамилията се издигат като първомайстори (устабашии) на еснафа. Такъв е и Георги Кендинденоглу, избран за първомайстор през 1834 г. Явно по време на построяването на къщата е натрупал значителен капитал, за да може да построи трикатен дом на площ от 251 кв. м за всеки етаж с внушителния обем от 3120 куб. м, в който не са включени избените помещения, и да брои за него 3000 гроша.

Фамилията е основана от българина “Начо (син) на Кендинден ага”, записан по този начин в Кондиката на пловдивския абаджийски еснаф в 1693 г. Прозвището на баща му има турски произход и означава “сам станал ага” или “самоназовал се ага”.

Зет на Кендинденоглу и собственик на къщата става търговецът Димитър Георгиади. Той принадлежи към голяма търговска фамилия, оглавявана от вуйчо му Яни Немцоглу и по-големите му братя Андрей и Христо. През 40-те години на 19 век във връзка с търговските є интереси в Тракия фамилията се преселва в Пловдив.

В този град представителите на фамилията се занимават с едра търговия десетилетия наред до репатрирането на последните от тях обратно в Солун през 1922 г. В дома продължават да живеят (до смъртта им през 40-те г.) двете дъщери на Димитър, които не се омъжват и не оставят наследници.

Къщата на Димитър Георгиади има интересни вътрешни разработки на хайетите и стаите в приземието и етажа, характерни с декоративно изписани стени и ниши – “алафранги”, резбовани долапи и врати и резбовани тавани с разнообразна орнаментика. Поради големия обем на сградата, най-горният етаж останал с недовършен интериор. Той е изграден в стила на епохата едва след проведени по-късно реставрационни дейности.

Заради забележителната архитектура и богатата художествена украса тази къща още през 50-те години на миналия век е обявена за паметник на културата от национално значение. След смъртта на последните є обитатели тя става общинска собственост. Скоро е възложено на арх. Христо Пеев да направи проект за реставрацията є. Тя е осъществена през 1956-1958 г., след смъртта на Пеев и независимо от това остава като пример за една от най-добрите реализации в областта на реставрационните и консервационни дейности от онова време.

След реставрацията на представителния възрожденски дом пловдивската община взема решение в него да се създаде експозиция, посветена на Българското възраждане и националноосвободителните борби към едноименния музей. Започва усилена събирателска дейност от първосъздателите є Иван Пощов и Недялко Немски (първи директор на музея).

Изграждането на експозицията започва през 1960 г. Тя отваря врати за посетители година по-късно. Нейни автори са Недялко Немски и художникът Златко Чалъков. Експозиционната площ е 825 кв. м. През 1988 г. е обновена от Димитър Станчев (тогавашния директор на музея) и Злати Чалъков.

През 2006-2007 г. беше направена нова обхватна реставрация на къща Георгиади със средствата на Японски дарителски фонд на ЮНЕСКО по проект на арх. д-р Валентина Върбанова. Възобновяването на сградата бе погледнато от проектанта като възможност за доближаване към изискванията на ЮНЕСКО за съвременен музей.

Последвалото обновяване на експозицията се извърши с нов поглед към историята на Пловдив през периода 15-19 век и процесите, свързани с епохата на Българското възраждане в Пловдив и Пловдивския край.

Източник: marica.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

15 КОМЕНТАРИ

  1. Quest bars cheap fitnesstipsnew1 quest bars cheap 516999410492780544 quest bars cheap

    Hi there, just became alert to your blog through Google, and
    found that it is truly informative. I am gonna watch out for brussels.
    I’ll be grateful if you continue this in future.

    Many people will be benefited from your writing. Cheers!
    Quest bars cheap fitnesstipsnew1 quest bars cheap 516999410492780544 quest bars cheap

  2. Spot on with this write-up, I really assume this website needs far more consideration. I?ll probably be again to read rather more, thanks for that info.

  3. Your style is so unique in comparison to other people I have read stuff from. I appreciate you for posting when you have the opportunity, Guess I all just book mark this site.

Comments are closed.