Къщата на Баба Тонка в Русе

Дейността и съдбата на баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Легендарната майка, взела участие в извоюването на националното освобождение със своите петима синове и две дъщери, е вълнуващ пример за себеотрицание, героизъм и родолюбие в името на свободна България.

Къщата – музей „Баба Тонка“ е открита на 2 юни 1958 год. по инициатива на ОК на БКП в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство, е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII – XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII в. и 70-те год. на XIX в.

Русе от това време е тясно свързан с опитите на турското правителство за реформи и през 1864 г. става център на Дунавския вилает, в пределите на който влизат Северна България, Добруджа, а на запад – София и Ниш. От изключително значение за икономическото процъфтяване на Русе било създаването на големи капиталистистически предприятия – първата печатница по българските земи (1865 г.); първата железопътна линия Русе – Варна (1866 г.) и др. От показаните материали посетителят разбира, че цялата реформаторска дейност на Мидхат паша и другите турски управници, е насочена към укрепване устоите на загиващата Османска империя.
Това неминуемо води до влошаване положението на народа, до разоряване на голяма част от занаятчиите, средните и дребните търговци. Логичен резултат от този конфликт е засилването на националноосвободителното движение в Русчушкия край, централно място в което заемат Баба Тонка Обретенова и нейното семейство.

В това ни убеждават показаните в експозицията лични вещи: дрехи, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилетата на писмата до Баба Тонка от синовете й и от други революционери. Природно интелигентна и всеотдайна, тя възпитава седемте си деца като пламенни борци против османската тирания. Най-големият й син Атанас укрива революционери и пренася оръжие.

През 1868 г. Петър и Ангел се сражават в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър загива, а Ангел е заловен и изпратен на заточение в Мала Азия. Георги е убит в Сливенския балкан като помощник – апостол на Сливенския революционен окръг по време на Априлската епопея. Никола е помощник – апостол на Врачанския революционен окръг и участник в Ботевата чета. След разгрома й е изпратен на заточение. Връща се след Освобождението. Петрана – една от дъщерите, извезва знамето на Червеноводската чета, което през 1876 г. развяват и Ботевите четници. Не остава настрана и Анастасия, станала по-късно съпруга на Захари Стоянов. Ценна реликва в експозицията е и сабята на Г. С. Раковски, намерена случайно през 1955 г. в с. Ново село, Русенски окръг.

В музея е показана и разнообразната просветна и революционна дейност на русенското читалище „ЗОРА“, основано през 1866 г. и допринесло за революционното израстване на много видни наши дейци на националното освобождение, членове на Русенския революционен комитет: Георги Икономов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и др. Тук е съхраненият за поколения от Баба Тонка череп на войводата Стефан Караджа, обесен заедно с 11 свои четници на същото място, където днес се издига неговият паметник (на площада на халите в Русе).

В заключителната част на експозицията чрез документи и фотоси са показани моменти от Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. и възторженото посрещане на освободителите, начело с ге. Тотлебен. Членове на Русенския революционен комитет и много други русенци дават своя принос за освобождението на България като разузнавачи, преводачи и опълченци във войната.

Посетителят напуска музея с чувство на уважение и преклонение пред борците за свобода от Русенския край и пред невероятната сила на духа на тази българка, която след кървавите априлски дни, едва научила за смъртта на единия си син, изпращайки другия на заточение, изрича гордо пламенните слова:

„Четирима сина загубих. Двама са в гроба, а другите – полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.“

Къщата – музей „Баба Тонка“ се намира на ул. „баба Тонка“ № 40.

Източник: legends-ruse.weebly.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.