Кресненско-Разложкото въстание – хроника и хероика, подвиг и предателство

„Горо ле горо зелена, имаш ле вода студена
Имаш лe вода студена, имаш лe сенка дебела
Сенка ле горо айдучка за айдучка дружина
На Стоян Вайвода дружината, на Стоян от село Старчища…“

В този песенен паметник са увековечили съвременниците своя закрилник войводата Стоян Карастоилов.

Бъдещият главен войвода на Кресненско-Разложкото въстание е роден в семейството на потомствени мърваци – рудари през 1848 г., на втория ден на Великден в неврокопското село Старчища (днес село Периторион, Република Гърция, б.а.).

Сирашката участ сполетява фамилията и от едва 8-годишен Стоян е опора на майка си и утеха за братчето си Димитър и трите им невръстни сестрички…

Тридесет години по-късно дребният на ръст Стоян войвода извисява дух и дело над всички! И с превъзходната си военна дарба доказва в победните битки, че е най-подготвеният предводител на Кресненско-Разложкото въстание!

Стоян войвода е военният стратег, с чиято тактика са постигнати удивителните победи. От първата 18-часова битка на 5 октомври 1878 г. при Кресненските ханове, увенчана с победа и пленяване на 119 турски войници и двама офицери, та до отблъснатата обратно към Сяр и Валовища петхилядна армия на Ибрахим паша.

Българите от освободените 43 села между Пирин и Рила, Влахина и Малешевска планина славославят Стоян войвода и го следват с надеждата, че няма да ги остави под ятагана на султана.

Духовно съизмерими със Стоян войвода са и много от останалите водачи на бунта. Сред тях по особен начин се откроява „освободителя на Банско“, притеклият се чак от Тетевен войвода Братан (Баньо) Маринов и предвождащият чета от бивши опълченци сестриник (братовчед, б.а.) на Г.С. Раковски 67-годишен котленец Георги Симеонов – известен като Гаджал Войвода.

По време на покушението срещу Карастоилов Гаджала е тежко ранен. Успява обаче да се добере до Пловдив, където се лекува, а през 1885 г. е доброволец и в Сръбско-българската война и умира на преклонна възраст на 1 декември 1899 г. Войводата Баньо Маринов умира вследствие на кръвозагуба от раната, нанесена му от обсадените турци в Банско на 8 ноември 1878 г.

На 21 октомври 1878 г. по стародавен български боен обичай войводите вдигат „Стоян Карастоилов на ръце, провъзгласяват го всички да управлява временно всичко…“. С този акт местните войводи се противопоставят на предварителното решение на комитетите „Единство“, които в процеса на подготовката са определили и вече са изпратили за ръководители на въстанието професионални военни – майорите от руската армия Адам Калмиков и Лудовик Войткиевич.

Много от пристигналите в Македония доброволци са мотивирани, въоръжени и финансирани от комитетите „Единство“. Първоначално от кюстендилския комитет, който е доминиран от специално назначения от временното руско управление за губернски представител на Кюстендил Стефан Стамболов.

Почти едновременно с Кюстендил и в София се създава комитет „Единство“, който претендира да има статут на централен. А начело застава митрополит Мелетий Зографски. Два дни преди избухването на въстанието на 3 октомври 1878 г. и в Горна Джумая (Благоевград) е създаден комитет „Единство“, който е и най-близкият логистичен пункт до обхванатите от бунта селища.

Калмиков и Войткиевич приемат като унижение подчиненото си положение, но осъзнават, че нямат нужната подкрепа, за да се противопоставят открито и затова действат чрез Горноджумайския комитет „Единство“. Пред неговия касиер Сотир Стоименов двамата чуждестранни офицери обвиняват Стоян Войвода във всички прегрешения, които са в състояние да погубят въстанието. Самият Стоименов е земляк и далечен роднина на родения в град Струмица председател на софийския комитет „Единство“ софийски митрополит Мелетий.

На 25 октомври 1878 г. горноджумайския комитет описва обвиненията на двамата руски офицери в две писма до софийския комитет „Единство“. При неговия председател митрополит Мелетий същия ден на крака отиват да се жалват Атаман Калмиков и довереникът му Пека Павлович. Но тук двамата обвиняват за всичко началник-щаба на въстаническата армия Димитър Попгеоргиев – Беровски.

В последствие в специално писмо митрополит Мелетий се разпорежда на горноджумайския комитет да бъде арестуван началник-щаба Димитър Беровски. А за административното управление, финансовите дела и пощенската дейност в освободения район, Мелетий изпраща специална тричленна комисия. Съставляват я Димитър Стателов от Лясковец, Пандо Урумов от гр. Радовиш и Андрея Георгов от Велес.

Стоян Карастоилов и подвойводите му – българи, признават гражданските правомощия за управление по ресори на софийските комисари, но се противопоставят на отстраняването на Димитър Беровски.

Усетили превъзходството комисарите се отказват от разжалването на началник-щаба. Отстъпва дори главният инициатор Атаман Калмиков, който демонстративно прегръща началник-щаба Димитър Беровски. Стоян Войвода пък е упълномощен да отиде и лично да информира за щастливата развръзка комитетът „Единство“ в Горна Джумая. От там Стоян Войвода донася кат нови дрехи, та да не ходи „пълен с гадове“ Атаман Калмиков. Той пък се отблагодарява с нов заговор и с… куршум в челото на Стоян Войвода…

На 25 ноември 1978 г. главният войвода Стоян Карастоилов квартирува с трима от подвойводите си в къщата на Гроздан Стоилков в кресненското село Ощава…

Малко след полунощ Адам Калмиков и протежетата му Игнат Костов и Андон Кузманов – Черногореца засипват с град от куршуми спящите Стоян Карастоилов, Иван Трендафилов, Георги Чолаков и стария опълченец от град Котел Георги Симеонов – Гаджал Войвода.

Първите трима са убити на място, като Калмиков лично доубива безпомощния Стоян Войвода с куршум от упор в главата. Единствено Гаджала, макар и тежко ранен успява да се измъкне и да се добере до Пловдив.

Видели се принудени да придадат някаква законност на тройното убийство, извършителите го маскират като присъда на някакъв си военен съд. Съставят дори и протокол, който освен от физическия палач Адам Калмиков и от моралния – Димитър Стателов и техните марионетки е подписан и от заместник началник-щаба Костадин Попгеоргиев – Беровски, който е… рожден брат на началник-щаба Димитър Попгеориев – Беровски?!…

Освен в присвояването на големи количества бакър (мед) от реквизираната най-голяма бакърджийска работилница в Кресненско на майстор Тефик Стоян Карастоилов и другарите му са обвинени в позорния протокол и в това, че по време на разпита им от военните съдии „употребиха три пъти оръжие против военния съд и комисаря“ (Стателов, б.а.)!?

Но и двете обвинения не издържат фактологическата проверка. Тя доказва, че майстор Тефик, предусетил развоя на събитията, още през есента на 1877 г. разпродава готовата продукция и суровините от бакърджийската си работилница и сподиря отстъпващата турска армия към Одрин.

А Стоян Войвода и подвойводите му са били безпогрешни стрелци и ако не три, а поне веднъж са имали възможност „да употребят оръжие“, нямало да остане жив нито един от съставителите на позорния протокол и посмъртни обвинители.

Все пак от кумова срама екзекуторите обещават да публикуват протокола от „разпита“ и подробни доказателства във вестник „Марица“ – първият български вестник след Освобождението, излизал в град Пловдив, но със статут на общонационално издание за цялото българско етническо землище. Но обещаните от убийците убийствени доказателства за престъпленията на Стоян Войвода и подвойводите му така и не видели бял свят.

Вместо това два месеца по-късно вестник „Марица“ в броя си от 2 февруари 1879 г. пише: „Съдбата, която постигна Любо Братич в началото на 1876 г., е вече сполетяла двама от македонските най-независими войводи. Стоян Войвода от Неврокоп вече не е жив, Гаджал Войвода лекува в нашия град (Пловдив, б.а.) своето раняване, получено от един лицемерен другар по оръжие.

Тези български герои, макар и много малко образовани, са могли да се съпротивляват 4 месеца, даже са отблъснали генерал Ибрахим паша с 5000 души към Серес. Убийството на Стоян Войвода и разстрелването на неговия другар са били извършени в полза на Ибрахим паша…“…. Сиреч, когато жертвите не могат, а палачите не искат все се намират оцелели свидетели, които да припомнят истинския ход на събитията…

Принесен на смъртта „от неверни другари по оръжие“ войводата Стоян Карастоилов поема по пътя на своето безсмъртие, за да остане „… чист като детска сълза в сърцата на съвремениците и на грядущите поколения…“… И още тогава Стоян Войвода се превръща в легенда, а идеите и делата на съратниците му от Кресненско-Разложкото въстание и днес са легендарен завет за родолюбие.

Димитър Тренчев

Източник: desant.net


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!