Красивите легенди за Момина крепост

Средновековното име на хълма Момина крепост е известно от надпис върху мраморна плоча. Археолозите я намерили при разкопките на Патриаршията на хълма Царевец. Надписът на нея гласял: „Този камък на Девин град… от благоверния родител на царството му и… приснодева Богородица Мария и от…”. Надписът е публикуван от Никола Ангелов, а с неговото разчитане и обяснение се занимава Иван Гълъбов. Той се сеща за крепостта, която стои източно от хълма Царевец и смята, че топонимът се отнася към Момина крепост.

Според проф. Велизар Вълков името може да идва още от тракийското име на града. Траките използвали думата „дева” в смисъл на „град”. На гръцки е „дава”, на латински е „дева”, но смисълът е за добре укрепено място. Славяните превеждат думата като „девойка”, а турците като „Къзхисар”- „Къз” е „момиче”, а „хисар” е „крепост”. След Освобождението остава с популярното име Момина крепост.

Името на местността е свързано с няколко легенди за девойки.

В едната от тях се говори за красивата дъщеря на болярина Страшимир – Велислава, която била влюбена в обикновения войник Боримир. Младежът бил юначен и красив, но беден българин. Страшимир обаче търсел за дъщеря си богат и знатен зет и го открил в сина на друг болярин- бледия и малодушен Светослав.

В онези времена бащината воля била закон и дъщерята не можела да се противи.
Дошъл ден, в който глашатаите известили, че към Търново настъпват гърците и войски от всички краища на царството пристигали да бранят столицата. На бой тръгнал и Боримир. Той си мислел, че ако се отличи в битките, боляринът Страшимир може да промени мнението си.

Българските войски постигнали победа и се завърнали в Търново с много трофеи. Но нямало кой да посрещне Боримир с китка- в това време Велислава седяла до баща си на пира в царския дворец.

Щом се възцарил мирът, боляринът Страшимир започнал да стяга сватбата. Велислава ходела с тъжно лице и разплакани очи. Вечерта преди сватбата не я открили- само луната видял сянката й, надвесена от кулата на крепостта срещу Царевец. На сутринта намерили студеното й тяло край Янтра, облечена в булчинската си рокля. А войникът Боримир се изгубил и никой повече не го видял.

Втора легенда разказва за Малина, любимата на войводата Вълкан, който се опълчил срещу омразния цар на българите. (Вероятно става дума за Борил и събитията около свалянето му от престола от законните наследници на стария Асен – Иван Асен II и Александър). Царят бил безжалостен потисник и докато царувал, навсякъде имало само сълзи и мъка.

Войводата Вълкан събирал хора и оръжие и когато дошъл удобния момент, дружината му се скрила в горските долове около Търново. Вълкан тръгнал с любимата си Малина. да дадат знак, че въстанието започва. Изкачили се на високия хълм източно от Царевец. Малина завързала на прът червената си кърпа от главата, а Вълкан я вдигнал високо за уречения знак.

Тогава от храстите изсвистяла стрела и ударила Вълкан в гърдите. Той паднал, а Малина вместо да избяга хванала здраво импровизираното знаме и го издигнала отново.

Изсвистяла втора стрела и този път улучила сърцето на девойката. Малина паднала до любимия си Вълкан, но успяла да задържи знамето, градът видял знака и въстанал.
После преданието разказва, че Малина станала невидима. И нощем, щом вятърът повее, а луната освети хълма, отново се виждало нейното знаме.
Тази легенда е възпята и от Иван Вазов в поемата „Момата на Къз-Хисар“.

Трето предание мълви за една от дъщерите на Иван Асен ІІ, която не искала да стане съпруга на знатен болярин, основала манастир в подножието на хълма, а един ден била намерена удавена в реката. Няма подобни исторически данни за никоя от дъщерите на Иван Асен II, но в северозападното подножие на хълма са разкривани останки от храмови постройки, преди да се унищожат от разширението на фабрика.

Има и легенда е за две търновски моми, които скочили от високите скали в Янтра, защото не искали да се потурчат.

Естествено не може да се мине и без легендите за съкровища. Според тях подземието под Момина крепост било на две нива, а съкровището било най-долу. Входа бил дълбок и голям геран (кладенец) с вода на дъното. По стъпала се слизало до долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли при нашествията на варварите, сложили отгоре каменна плоча и я засипали. Втори вход имало и в ниското, а нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре …

Източник: strannik.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

4 КОМЕНТАРИ

  1. X2t2gk Thank you for the auspicious writeup. It in fact was a amusement account it. Look advanced to more added agreeable from you! By the way, how can we communicate?

Comments are closed.