Кой е художникът на Самарското знаме

Вестта за избухването на Априлското въстание достига до град Самара. И там се ражда идеята за ушиване на бойното знаме на българските въстаници. От редица протоколи се вижда, че от градската хазна на Пьотър Владимирович Алабин са предоставени необходимите средства. Шевът и везмото са възложени на монахините от Иверския манастир в Самара. Върху квадрат „тежък копринен плат“ в бяла, червена и синя ивица те извезват черен кръст с красиви златни арабески. В средата на кръста художник изобразява от едната страна Богородица, а от другата – българските просветители светите братя Кирил и Методий, а на копринена червена лента е извезан златен надпис: „На българския народ – град Самара, 1876 година“.

Дълго време не се е знаело кой е художникът на Самарското знаме.За откриването му решаваща роля изиграва намерената разписка от професор Николай Яковлев, от която се разбира, че Николай Ефстатиевич Симанов е получил от Петър Владимирович Алабин триста и двадесет рубли и петдесет копейки за проекта на Самарското знаме. Симанов се е учил в Петербургската художествена академия. Неговите произведения не са много – главно акварели и портрети. Но той живо се е интересувал от народното изкуство. Съставил е няколко албума от орнаменти. Участвал е като художник в една научна самарска експедиция в Средна Азия, откъдето е донесъл много голям и интересен албум с паметници на древната архитектура.Впоследствие този негов интерес прераства в истинска страст.Резултат с контактите му със стотици народни майстори е статията, която и до сега се съхранява в Третяковската галерия.

Жестокото потушаване на въстанието осуетява надеждата на самарци да връчат знамето на борците за свобода. Но затова пък от протокола на градската управа от 18 април 1877 г. научаваме за „живия възторг“,с който жителите на губернията посрещат манифеста за обявяване на война с Турция. Единодушно е решено – от собствените средства на града да се изпратят 25 хиляди рубли като помощ за освобождението на България. И още – да се изпрати депутация на Самара в Москва, която да поднесе нарочен адрес на главнокомандуващия руската армия заедно с бойното знаме, подготвено от самарци, „за да бъде връчено на българските доброволци, когато бъдат призовани да освобождават своя народ“.

Мариана КОРФОНОЗОВА


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!