Кирил Пейчинович – книжовник и просветител

Кирил Пейчинович е един от първите радетели за създаване литература на новобългарски език. Роден е в 1771 г. в Теарце, Тетовско. Първоначалното си образование получава в манастирското училище на близкото до родното му място село Лешок, а след това учи в Дебърския манастир „Свети Йоан”.

Баща му Пейчин продава останалото му имущество и със своя брат и сина си отиват в Света гора, където се замонашват. Там получава монашеското име Кирил, след което се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир като йеромонах. От 1801 г. е игумен на Марковския манастир и полага много усилия за възраждането и обогатяване на библиотеката му. След време напуска поради конфликта му със Скопския гръцки митрополит.

През 1818 г. отново посещава Хилендарския манастир в Атон, за да види баща си и чичо си.

След като се връща поема ограбения от еничари в 1710 г. манастир „Свети Атанас” в Лешок край Тетово. С помощта на местни българи възстановява запустялата обител и я превръща във факел на българската просвета. Учи деца и ги подготвя за самостоятелна книжовна и просветна дейност. Разбирайки колко голяма е нуждата от печатно слово, подпомага със средства Теодосий Синаитски да възстанови изгорената в Солун печатница, където излиза втората книга на Кирил Пейчинович „Утешения грешним” – сборник в стила на дамаскините, в който се дават християнски поучения. А първата му книга „Огледало”, издадена през 1816 г. в Будапеща, съдържа молитви с поучения, много от които са негови, написани на новобългарски език. С това той дава пример за въвеждане на новобългарския говорим език в печатните книги и заема важно място в книжовното и езиковото ни развитие през първата половина на ХІХ в. Осъществява задачите на Възраждането за утвърждаване на българската народност, език и национално съзнание.

Кирил Пейчинович е погребан в Лешовския манастир. В негова памет през 1934 г. русенското село Бурумлий приема името Пейчиново.

Петър АТАНАСОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.