Караконджоловите дни между Коледа и Йордановден

Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват Караконджоловите дни, т.н. Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление (Йордановден). На Коледа светът е нов, но все още граничен. Другият свят – на хаос и тъмни сили – е съвсем близко. От него към нас пристъпват невидими нощни гости, бродници, караконджули и всякакви страшни същества. Земята е като решето и границата ще се затвори едва на Йордановден. Но до 6 януари има още дванадесет дни. През тях „водата не е кръстена“, затова се спазват някои забрани. Който пристъпи забраните, ще се разболее. През този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3 часа сутринта).

От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях, като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди на човека. Народът ги рисува като получовеци, полуконе. Според народното поверие, от главата до предните си крака каракоджоло има човешки черти, а другата половина от неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той е на път, то караконджоло го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли – тогава този дух губи своята сила.

Дните се срещат като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско). В Мръсните дни се преплита народното християнство с традиционните езически вярвания на българите.

Първото име на тези дни е образувано от корена на глагола „мърся“, който означава и „престанал съм да постя“, „облажвам се“, и може да се тълкува като дни, „в които не се пости“. Тълкуването става по-ясно от другото име, което е производно от римското „паганус“ – село, край. Но в българския език то е прието под формата „поган“, в значение на езичник, примитивен човек, варварин, вредител. Очевидно на дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) по традиция се дава името „погани“, защото се разбира, че извършваните през това време обичаи са нехристиянски, езически, погански, нечисти, мръсни.

Народът е намерил и едно наивно християнско обяснение за тях. Нарича ги „некръстени“: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, но ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари. Така дедите ни се приобщили към християнския култ, но запазили стародавните си вярвания и традиции, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на семейството. На отделни места има поверие, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, когото „канят“ на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.

Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като опасни сили, носещи вреда за живите хора. Това е причина за многобройни забрани и действия, спазвани строго. През целия период не се излиза от дома след залез слънце, не се мие и пере, тъй като водата е „некръстена“, не се работи с вълна, за да не нападат вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, защото вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат. В Ловешкия край се вярва, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този период се превръщат в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се честват известните вълчи празници, които имат митологичен характер. Този период е особено подходящ за магически действия и предсказания. Тогава магьосници правят магии за обиране на чуждото жито и мляко, извършват се различни гадания през Новата година за здравето, за бъдещите бракове на момите.

За предпазване от затворените демони всеки носи в дрехите си чесън, по вратите се поставят бодливи клонки от глог, хвойна и др. растения, сито и др. Около къщите и кошарите се посипва просо, вярва се, че то е преграда за магъосниците и техните магии. Във всички краища на България има поверие, че в нощта срещу Коледа и предимно срещу Йорданов ден небето се „отваря“, всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове. За времето на Мръсните дни са характерни и новогодишните обичаи на момците – коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прадеди, от които според митологичните представи зависят плодородието и здравето на живите. Обредите, поверията и представите, свързани с Мръсните дни, ги определят като граничен период в годишното време, свързан календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от старата към новата слънчева година.

РИТУАЛИ

През всичките дни в дрехите се носи прекадена скилидка чесън от трапезата на Бъдни вечер – от него злите сили бягат надалеч. На вратниците, комина и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, закрепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат. Някои прехвърлят през къщата си вейка или ела, или камък, за да не влиза поганец. Водата в съдовете се пази много внимателно „от поганеца“, да не се замърси.

Някога смятали, че ако се роди дете в тези дни, то трябва да се лекува, защото, ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче, ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат веднага щом се окъпе.

ЗАБРАНИ

Не се перат ризи, не се работят женски работи, не се бродира, мете, преде.

Не се тръгва на път.

Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата и не се работи.

Не се вдигат сватби.

Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен.

Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.Особено опасно е през нощта – от залез слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен, трябва да си стои вкъщи, до огнището, на топло и на светло.

Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото „поганците ходят по нея“. Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси и мястото, където се предполага, че има заровено имàне, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде принесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. Оттам идва и магическата є сила в междинното време на тези дни.

Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.