Капитан Атанас Узунов – смелият следосвобожденски поборник

Атанас Узунов е роден през 1857 г. в гр. Русе. Израснал в патриотично семейство, носи от рано в себе си възрожденски дух. Русенското класно училище, с учителите възрожденци – Драган Цанков и Петър Арнаудов, е първото стъпало на неговото политическо и социално оформяне. Свидетел на обесването на Караджата и самоубийството на Ангел Кънчев, съратник на Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев и Олимпи Панов, Атанас Узунов се оформя като революционер.

Става най-младият четник в Червеноводската чета през 1875 г. Следва бойния й път до развиването на четниците от турците. Узунов прекарва известно време в бащиния си дюкян в с. Широково, осигурява храна на някои четници, укрива знамето на четата и успява да се прехвърли през Дунава във Влашко. По това време укрива в бащината си къща Панайот Волов.

Сменя четническата униформа, облича доброволческата и се отправя за Сърбия. Участва в боевете при с. Раковица под командването на подполковник Киряев. След завършването на Сръбско-турската война 1876 г. се завръща във Влашко. В Букурещ се среща с член на БРЦК – Олимпи Панов. Узунов отива в Русия и постъпва войник в 60-ти пехотен замосцки полк, а на 21-ви октомври 1876 г. е приет за юнкер в Одеското пехотно военно училище. Взима успешно изпитите за първи курс и преминал в старши клас, юнкерът Узунов се обръща с молба към началника на училището Лазаревич да бъде освободен, за да се запише в Българското опълчение. Молбата му е удовлетворена и Атанас Узунов става опълченец в 3-та рота на 2-ра опълченска дружина, която се сформира в Кишинев под командването на подполковник Куртянов.

На 18 юли 1877 г. на 2-ра дружина е заповядано да заеме позиция за отбрана в югозападната част на Стара Загора и да пресече шосето за Чирпан срещу 3-та бригада на Весел паша. Ротния командир на 3-та рота капитан Малинин посреща непрекъснатите атаки на османците, които напират да обхванат левия фланг на позицията на руси и българи, за да им пресекат пътя за отстъпление. Турците са спрени и се оттеглят назад. Около 10 часа сутринта турски батареи обстрелват града от Берекатската могила. Опълченците от 2-ра дружина попадат под артилерийски огън. Усилена с руски войници, дружината се вдига на щиков бой и изтласква противника от позициите му. До обед на 19-ти юли 1877 г. опълченците удържат новите атаки на врага. Замисълът на турското командване не се осъществява, въпреки че неговите части превишават четири пъти българи и руси. Полковник Депрерадович непосредствено ръководи боя. Нарежда на Узунов с няколко опълченци да прочисти близките улици на Стара Загора от укрити черкези и башибозуци по къщите. Опълченецът Узунов изпълнява заповедта, като проявява голяма съобразителност и умение при водене на уличния бой. Награден е с Георгиевски кръст IV-та степен – най-високото бойно отличие в руската армия.

По време на 4-ри дневните боеве на Шипка (9 – 12 август с.г.), 2-ра опълченска дружина се сражава срещу частите на Реджеб паша. Узунов е при главната отбранителна линия, Той е включен в командата на поручик Александров и участва в овладяването на историческото изворче под върха. В това нападение е ранен, но превързва раната си и продължава боя.

Участва в зимния поход на дружината през Химитлийския проход в колоната на генерал Скобелев. На 3-та рота е заповядано да охранява тила на настъпващата войска към турския укрепен лагер при Шейново. По-късно конвоира част от пленените войски на Вейсел паша до Габрово и Търново.

Дружината се дислоцира в Котел. Узунов участва в отбиване на редица нападения срещу мирното население от черкези и башибозуци в околностите на града. След приключване на бойните действия опълченецът Атанас Узунов отправя докладна записка до началника на Одеското военно училище да продължи обучението си. Заповедта за производството му в първото офицерско звание, обаче излиза на 21 февруари 1878г. Прапоршик Узунов е зачислен в 60-ти пехотен замосцки полк и се води като офицер от руската армия до 17 април 1881 г.

През 1880 г. е награден с български орден „За храброст“ IV-та степен – сребърен кръст. Служи в Кюстендилската 2-ра пехотна дружина. Преведен е като младши офицер в 22-ра дружина., а през 1881 г. е преведен в Софийската 1-ва сапьорска рота. С прекъсвания учи в Петербургската военноинженерна академия, първото прекъсване е по здравословни причини. Негови преподаватели са изтъкнати руски военни инженери и полкововодци. Възпитаници на академията са ген. Тотлебен и Радецки. Отдава се на задълбочено изучаване на фортификационно дело, което ще му помогне по-късно в негоивата подготовка. Добил трайни военни знания по инженерно дело, геодезия, взривно дело и други военни дисциплини. Обявяването на Сръбско-българската война през 1885 г. го заставя да се върне отново в България.

Във военната исторография остава като защитник на Видинската крепост през Сръбско-българската война. Атанас Узунов пристига във Видин през октомври 1885 г. със 73 пионери и един офицер. Започва укрепване на града. Работата по землените работи на крепостта и окръга не престават и по време на бойните действия. Докрая на октомври капитан Узунов възстановява крепостта и я подготвя за продължителна отбрана. Войската в състава на Северния отряд възлиза на 6 800 души, сведени в 19 запасни роти, 3 опълченски дружини и 4 доброволчески чети. Крепостта Видин е обявена в обсадно положение през нощта на 1-ви срещу 2-ри ноември. Срещу нея действа Тимошката армия при командването на генерал Лешанин. В състава на армията влизат 23 батальона, 3 ескадрона, 3 батареи и 2 крепостни роти или общо 16 000 души.

Генерал Лешанин е немски възпитаник, ползващ се с доверието на крал Милан, с боен опит от Френско-пруската война и това му дава основание самонадеяно да заяви, че ще превземе Видинско без да гръмне пушка и че българската войска е „млада и без никакво боево изкуство“. Той отива по-далеч, изпраща ултиматум на капитан Узунов да предаде крепостта без бой. Отговорът на капитан Узунов е класически:

„Аз не съм учил не да предавам, а да превземам крепости!“

На 10-ти ноември 1885 г. сърбите настъпват с дясната колона на Тимошката дивизия. Обръчът около видинската крепост се затяга. Сръбските войски са на 2,5 км. от външната крепостна стена и на 4-4,5 км от крепостта. На 11-ти ноември те започват активни действия срещу крепостта. Четири обсадни батареи обстрелват бастионите, 11 300 пушки стрелят срещу защитниците. Освен това 12 полски оръдия съдействат на пехотата. Противникът настъпва с два пъти по-голяма жива сила и успява да затегне по суша обръча около крепостта. Видинската цитадела е пред страшно изпитание. Узунов заповядва ровът пред бастиона да се напълни с вода и да се засили артилерийският огън. Генерал Лешанин известява Узунов, че има заповед от крал Милан да прекрати огъня и започват преговори за мир. Според предварителните преговори с българските власти Видински окръг се дава на Сърбия. Но капитан Узунов е твърд, че крепостта ще се защитава до край. Отбраната продължава с по-голяма сила и настойчивост. Лешанин е принуден да се оттегли. Прибързано преди войната ген. Лешанин се изказва, че българската войска се командва от капитани и майори и победата му е сигурна. Народният поет Иван Вазов обективно оценява обстановката и обстоятелствата:

„Де е било това чудо?

Чула ли си мале –

капитаните да бият

стари генерали.“

Активната отбрана на Видинската крепост, която капитан Узунов умело води, разколебава сръбското командване за превземането й с открита сила. На 17-ти ноември примирието е сключено. Военните действия са прекратени. Капитан Узунов е произведен от 25-ти февруари 1886 г., в звание майор, за отличие по време на война.

Видинската общественост го провъзгласява за свой почетен гражданин. Този български офицер е едва 28-годишен и е на върха на своята военна слава. Блестящата защита на Видинската крепост безспорно не се дължи само на него, но неговият дял е съществен и всепризнат от военни капацитети.

През 1886 г. майор Атанас Узунов е назначен за командир на Пионерната дружина, а по-късно полк в Русе. През януари на 1887 г. е назначен за началник на 3-та пеша бригада в Русе и комендант на Русенския гарнизон.

В Русе се създава таен революционен комитет на русофилите, който не одобрява русофобската политика на правителството и Регентството. Негови членове са известни революционери, привлечени са и военни, включително и Узунов, който оглавява комитета. Установяват връзка със задграничния централен комитет на русофилите офицери в Букурещ начело с майор Олимпи Панов, майор Аврам Гуджев, капитаните – Атанас Бендерев, Радко Димитриев, Христо Паков и други. През февруари в Силистра, Русе и други градове избухват бунтове . Два дни след потушаване на Силистренския бунт на 19-ти февруари 1887 г. денят на Освобождението, майор Узунов вдига полка на бой за завладяването на властта в Русе. Планът предвиждал след освобождението на града възстаналите части да продължат към София, като по пътя да се присъединят гарнизоните на Търново, Г. Оряховица , Плевен и др.

Майор Атанас Узунов се е надявал и голяма част от населението да го подкрепи. При него достига депутация с 6000 подписа с уверение, че народа ще въстане, но ходът на събитията взел друг обрат. Още същият ден бунтът бил потушен. При опит да избяга с лодка през р. Дунав раненият в боя Узунов бил заловен и заедно с група офицери, участници в бунта, бил изправен пред набързо сформиран военно-полеви съд. На 22-ри февруари 1887 г. рано сутринта край Русе били разстреляни ръководителите на бунта, начело с майор Атанас Узунов и Олимпи Панов. Последните му думи преди разстрела били: „Тук паметник ще се издигне, с венци ще кичат гробовете ни“.

Източник: bgnow.eu

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.