Калоферският девически манастир Св. Въведение Богородично

През 18 в. се оформила предприемчива и богата прослойка от българи. Те изпращали синовете си да учат в Европа, но дъщерите им нямало къде да получат образование. Затова някои чорбаджии и еснафи започнали да обмислят откриване на девически манастири, където да се образоват момичетата. И съвсем естествено те трябвало да бъдат в градовете, за да се избегне риска от нападения. Първият подобен манастир бил създаден в Калофер през 1738 г.

Според ръкопис от 1863-1877 г. рилският монах Доротей замонашил две калоферски девойки. Настанил ги в метоха на Рилския манастир в града, а по-късно построили и Калоферският девически манастир Св. Въведение Богородично. Постройките били малки и дървени, според изискванията на турските власти. Скоро броят на монахините нахвърлил 90. В началото на 19 в. било открито девическо училище. От 1836 до 1839 г. в него учила Анастасия Димитрова, която през 1840 г. открила в Плевен първото светско девическо училище в България. През 1862 г. била построена днешната църква и жилищните сгради на манастира. Средствата за градежа били събрани от Русия със съдействието на Найден Геров, руски консул в Пловдив.

През 1877 г., по време на Руско-турската война, Калофер бил опожарен. Манастирът също изгорял. Манастирската църква оцеляла от големия пожар. В олтара й се пазят частици от мощите на Св. Мина и Св.Нектарий Негински (канонизиран през 1960 г.).

През 1881 г Калоферският девически манастир бил възстановен и разширен с дарения от Русия. Иконите и църковната утвар също са руски. В храма има пет копия на руски чудотворни икони на Божията майка: Владимирската Богородица и четирите Богородици – от Казан, Тихван, Смоленск и светогорската лавра „Св.Атанасий“. Запазени са и три икони, оцелели от пожара – „Печорската Св. Богородица“ от Киев, „Всех скорбящих радост“ и икона на Св.Троица. Всички те са обгорени и носят белези от щикове.

Източник: nasamnatam.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.