Как йеромонах Неофит Калчев вбеси Фердинанд

Йеромонах Неофит Калчев е един велик българин, съратник на Левски, народен лечител и учител. Той е човекът, който изцерява Апостола Васил Левски след получените усложнения след операцията му от апендицит.

Лечителските си дарби Йеромонах Неофит наследява от баба си Марийка и майка си Теодора. Троянският край е рай на билките и това много е помогнало на младия Никола да се изучи бързо в тази област.

Ръкоположен за монах на 22-годишна възраст в Преображенския манастир, той вече е добър лечител, но продължава да се учи. В светата обител получава поучения от отец Матей, който превежда от гръцки на български редица рецепти от гръцката народна медицина. Помага му и йеромонах Хрисант, който цели 30 години работи като свещеник в Руската болница в Ерусалим. Той го запознава с руски растения, които се употребяват за лечение, а също и му обръща внимание кои български билки могат да се комбинират, за да се постигне по-силен ефект.

Нека хвърлим един поглед върху политическата и икономическа обстановка след оттеглянето на руската администрация от страната. Съставя се първото българско правителство на Тодор Бурмов, което просъществува само 5-6 месеца. За да пести пари от заплати, министър-председателят поема и министерството на просвещението, което се помещава в една тристайна малка къща, подобна на барака. В нарочената за министерски кабинет стая има еднo бюро, стол и печка на дърва.

Държавната хазна е полупразна. Промишлеността внася едва 12% от приходите, а от данъци, такси, налози и глоби се събират едва 28% от бюджета. Същата е съдбата и на другите две правителства – на митрополит Климент (Васил Друмев) и Драган Цанков.
Получава се парадоксът да има училища, но да няма учители. В страната не съществуват педагогически училища, а за висши изобщо не може да се говори.
Премиерите на трите първи кабинета пишат писма до областните и околийски началници с молба да намерят подходящи хора, да ги назначат за учители и на първо време да им плащат заплати от местния бюджет. Никой обаче не предприема нищо по въпроса, защото и местните бюджети също не са в кой знае какво добро състояние.

В отчаянието си митрополит Климент предприема един смел ход, който донякъде „закърпва” положението. Той праща едно пространно писмо до Негово Светейшество българския патриарх Стефан, с което предлага местните митрополити да намерят хора измежду свещениците от бялото духовенство (градските женени отци) и монасите от черното братство по манастирите, които да пратят за учители. Стичат се стотици църковници да обучават учениците. В това отношение не прави изключение и Преображенският манастир.

Игуменът, като има предвид спецификата на учителската професия, трябвало да избере не само начетен човек, но и благонравен и обичащ децата отец. И се спира на Неофит Калчев. Той му налага послушание (постоянна църковна заповед за изпълнение) и на изпроводяк го напътства с библейските поръчителства: „неуките – научи, болните изцери, слабите повдигни, на грешните – греховете опрости“. Тази божа повеля свещеникът изпълнява достойно до гроб.

Животът му преминава в различни населени места в Търновско, Дряновско и Троянско. От недостатъчните сведения, с които разполагаме, със сигурност знаем, че е бил учител в селата Голямо яларе (дн. Русаля), Мусина, Чакалите и най-вече в Царева ливада – там той учителства цели девет години. Знае се, че е бил учител и по Троянския край, но без да е известно точно къде. Преподавал е по всичко, от което има нужда – от Закон божи до природознание.

Българската държава започва да се съживява, особено по времето на първото правителство на Петко Каравелов. Приходите в хазната само от данъци нарастват до 68%. Появяват се и първите български лекари, фелдшери и дипломирани аптекари. Тази гилдия започва да проявява и претенции. През 1891 г. те пишат писмо до министъра на здравеопазването, в което настояват да се издаде нов закон за лекарската практика. Медиците заявяват, че са се навъдили доста знайни и незнайни лечители, билкари, чакръкчии, баячки, гледачки, които с невежеството си причиняват смъртта на много хора. И това е самата истина.

Неофит Калчев е знаещ и можещ, но няма диплома, затова влиза в общия кюп на шарлатаните. В закона няма изключения. И така в периода от 1895 до 1927 г. срещу даскала – отец са заведени цели 67 дела. Гилдията на дипломираните медицински специалисти пишат ден след ден доноси, защото техните кабинети стоят празни, а там, където е спасителят на Левски, се образуват дълги опашки от чакащи.
А той си е разбирал от работата, но както се казва – покрай сухото гори и суровото. Това до известна степен се дължи на два други много важни факта: слабата здравна култура и беднотията на хората, които са нямали пари за визита при лекар, а и за купуване на лекарства от аптека.

В 58 от тези дела свещеникът е оправдан. Две изобщо не се гледат поради факта, че болните хора, излекувани от стария даскал, не са искали да се води дело. В 17 дела обаче е осъден на различни по големина глоби. В едно от тях е ставало въпрос за смъртен случай. Роднините на починалия обаче си признали, че са отишли твърде късно за лечение и Неофит им е дал само билки, колкото да облекчи страданията на умиращия.
В спомените си дядо Пахомий от манастира пише: „Неофита, тъй долно го унижаваха, както и турците не бяха”. Глобите са си глоби – все пак трябва да се погасяват. Игуменът на Преображенския манастир въвежда такси, за да може същите да се плащат. Oт парите на манастира не давал.

При едно от съдебните заседания, когато формално снемат самоличността на обвиняемия Неофит Калчев, той казва следното за себе си: „На тази длъжност (учителската) се трудих 40 години, лечител – 50 и 60 – проповедник. Пари за визита не съм вземал, държавна заплата като лечител не съм получавал, а пенсията ми е 30 лв. – по лев на ден. С нея се прехранвам, давам пари за дрехи, обувки и квартира. Движими и недвижими имоти нямам”.
Тук трябва да поясним, че едни гумени галоши за зимно време са стрували 60 пари. При ръкополагането си в йеромонашески сан всички дават обет за нисняжение (бедност), както Христос е бил беден.

В живота си всеки има спадове и възходи. Такава щастлива година за отеца се явява 1910-а, когато дядо Неофит издава книгата „Народен домашен лекар – общодостъпна книга за човешките болести и тяхното лечение”. В предговора й той пише, че е написал „тази книжчица“ на народен език, „че да се чете от всинца“. Изданието включва част от рецептите на Матей Миткалото, а така също и на един друг много способен лечител – дядо Марко от село Чакалите, където Калчев е бил учител. Тази книга претърпява цели 8 издания, като последното е от 2006 г.

До ушите на цар Фердинанд достигат само хубави думи за нея и той награждава автора й с почетен диплом, сребърен медал и 100 лв. награда за успешния му труд. Тази паметна година е белязана и с още едно събитие. Разболява се втората съпруга на цар Фердинанд. След смъртта на първата му жена – Мария Луиза, дворцовият етикет изисква монархът отново да мине под венчило. С посредничеството по женитбата е натоварена великата руска княгиня Марина Павловна. Тя избира принцеса Елеонора Каролина Ройс цу Кьостриц за бъдеща съпруга на българския владетел, който се венчава за нея само протоколно, без никакви чувства.

Новата му жена била бездетна, но това не притеснява Кобурга, защото той има вече достатъчно наследници. Още от първите дни на своето пребиваване в България царицата проявява голяма благотворителност. Със собствени средства тя построява дом за глухи деца и санаториум за белодробни болести край Варна. Спасява Боянската църква от събаряне и дарява пари за допострояването на храмове във всички краища на страната. Организира курсове за милосърдни сестри и заедно с княгиня Климентина основава Българския червен кръст.

През същата 1910 г. обаче Елеонора се разболява доста сериозно. Вика се първо бъдещият професор д-р Епингер, присъствал впоследствие при смъртта на цар Борис III. Но предписаните лекарства не помагат. Прави се консилиум от двама други професори от Германия. Назначава се ново лечение, ала и от него резултатите са повече от отчайващи. Царят се вижда в чудо!
Тук се намесва неговият учител по български език Добри Ганчев. Отличен български филолог, прекрасно владеещ немски, той е назначен за преподавател на цялото царско семейство. Много внимателен, уравновесен и точен, Ганчев става любимец на всички. Царят го приема като приятел, душеприказчик, таен емисар за специални задачи и каквото друго е необходимо.

Учителят продължава да служи и след абдикацията на Фердинанд и при неговия син цар Борис III, и то най-вече като съветник. Написва книгата „Спомени за княжеското време”, след това продължава летописите си и при цар Борис. В книгите си той отбелязва хубави неща за двамата монарси, воден от чувството си за лоялност, но не спестява и недостатъците на Кобургите.
Добри Ганчев съветва царя да се доверят на българската народна медицина и по-специално на йеромонаха от Преображенския манастир Неофит Калчев, когото царят преди това е наградил подобаващо заради книгата му „Народен домашен лекар”.

Величеството се съгласява и веднага, уведомен чрез търновския митрополит, лечителят пристига в София. Отначало иска да разбере каква диагноза са поставили „великите” професори. Нещата са толкова засукани, че даже и дворцовият лекар твърде дълго се двоуми, докато разбере написаното.
Той обяснява с думи прости какво означава поставената диагноза. И Неофит още след първите 2-3 изречения разбира, че има голяма грешка. Моли веднага да пратят човек до Преображенския манастир да вземат всички налични билки, като всяка да бъде поставена в отделен книжен плик и много внимателно да се доставят в двореца. След месец царицата започва да се чувства по-добре, даже вече сама става от леглото и няколко минути стои седнала на стол.

Всички се радват, но това не е достатъчно за лечителя. Той моли царя да му осигури превоз за 3-4 дни, за да се върне в светата обител, където се намират рецептите на отец Хрисант и на отец Матей. От тях свещеникът съставя тройна комбинация от руски, български и гръцки билки. И тогава започва истинското лечение. През април 1911 г. царицата е напълно възстановена. Тя дава прощална аудиенция на отец Калчев. На тази среща присъства и Негово Величество. В разговора, проведен между тримата, билкарят съветва Елеонора да диша чист планински въздух, да яде млечни продукти и да не се натоварва много физически.

Фердинанд силно се съмнява, че тези препоръки ще се спазват. Така и става. Царицата взема участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като милосърдна сестра. Докато е на фронта, тя отново се разболява и след четири неуспешни операции в България и чужбина умира на 12 септември 1917 г.
Но да се върнем след края на тази среща. Билкарят иска разрешение от царя да си тръгне, но той го кани на следващия ден в 11 часа да се яви в неговия кабинет. Там Негово Величество му поднася в знак на благодарност, че е спасил Елеонора, голям масивен златен кръст с 14 сапфира.
Неофит благодари сдържано, но пита дали може да го продаде и с парите да бъде изградено западното крило на Преображенския манастир, който нееднократно е бил опожаряван от турците. Царят, както отбелязва Добри Ганчев, гледайки от едно специално сепаре, прикрито със завеса, започва силно да се зачервява, което значело, че се задава ужасна „буря“.

Всъщност се разразява истински тайфун. Величието е обхванато от сакскобургготски бяс. Отначало псува с най-каруцарските псувни, които знае на немски. След това преминава на български файтонджийски и други разни попържни, дошли му в главата. В сепарето, освен учителя по български, стои и личният фотограф на Фердинанд Иван Карастоянов, приготвил апарата си да снима щедрия подарък на царя и щастливия притежател на кръста, та да може българският народ да види колко щедър може да бъде суверенът към поданиците си, когато те оказват голяма помощ на царското семейство. Но както се развиват събитията, очертава се такова фото да няма.

Добри Ганчев се изкашля твърде многозначително, но така че да напомни за себе си и за това как да се държи с хората от простолюдието. Фердинанд чува сигналите на своя душеприказчик и поуспокоявайки се, снижава децибелите до обикновено каране, като все още разгневен, обяснява на невъзмутимия монах, че на запад, ако велик крал те докосне само до ухото, това е по-ценно и от три торби злато, защото още на следващия ден едно ухо ще бъде прибавено към хералдическия герб на съответната фамилия и тя ще бъде удостоена с още по-големи почести, отколкото досега са ползвани.

Пак с назидателен тон, Кобургът посочва, че реалната стойност на кръста е между 60 и 100 000 френски златни франка, с които могат да се построят три манастира. След тази дълга тирада царят спира, за да си събере ума и да започне нови ругатни. Неофит Калчев събира всичката смелост на своето боголюбиво и верноподаническо сърце и заявява, че този народ 500 години е бил руган така и ругателите от това хаир не са видели.
Фердинанд е потресен от тази наглост и е готов отново да избухне, но Добри Ганчев отново се изкашля. Първите бесни изблици са минали, голямото негодувание – също, и сега преминава към последната фаза – самоокайването. Той сяда на писалището, хваща главата си с две ръце и започва да се самосъжалява. Добри Ганчев знае този трик – той е повече от лицемерие, но често води до успех.

Величието започва да се кахъри, че не е способен да извади този народ, който 500 години спи непробуден мъртвешки сън и въпреки героичните му усилия, си дреме и не се знае кога и кой ще го събуди. Накрая помирително прави следната уговорка: ако царят умре или го изгонят, кръстът си остава на лечителя и той може да си прави с него каквото си поиска. Ако обаче Неофит Калчев се разболее и е на смъртен одър, да предаде бижуто на игумена, той да го даде на митрополита, а той на патриарха , който може да го използва както намери за добре.

Преди тръгване заповядва все пак да се направи снимка на лечителя неблагодарник с кръста, че да се сеща все пак за царския подарък. Така хладно се разделят двамата.
Историята обаче не свършва дотук. Както е известно, цар Фердинанд е принуден да абдикира и на 30 октомври 1918 г. окончателно се разделя с България.
В интерес на истината, трябва да отбележим, че свещеникът помества въпросната снимка във второто издание на „Народен домашен лечител”. Надявах се да го намеря в библиотеката на Преображенския манастир, но заедно с други ценни книги, след един обиск от органите на МВР през 1969 г. то било изгорено.

В един момент йеромонахът обявява кръста за продан. Явяват се двамата габровски тарикати, които казват, че ще дадат за него 60 000 златни лева, обаче на две части, защото сумата е твърде голяма. Действително вадят половината от парите и дядо Неофит им дава кръста „на юнашко доверие”, след което ония изчезват и повече не се появяват. От този кръст те добро не виждат, но това е друга история. Важното е, че с получените средства свещеникът построява западното крило на манастира и осъществява мечтата си.

Но въпреки заслугите, които има към царското семейство, съдебните разследвания срещу отеца не спират. Дядо Пахомий в спомените си продължава да го оплаква:

„Нищо, че изцери царицата, пак го низвергват. Горкият човек, ще го поболеят!”.

Преследванията продължават чак до 1917 г., когато се разболява дъщерята на един от местните съдии. Лечителят обаче умее да прощава и излекува момичето. От този момент всички сигнали, подадени срещу него, биват спрени още в зародиш.

Остават му още няколко години спокоен живот. Дядо Неофит се разболява и умира на 80-годишна възраст на 22 март 1928 г. в Преображенския манастир. Стичат се много хора. И той е погребан тържествено в гробищата близо до светата обител. След отслуженото опело митрополит Филип държи кратка реч, която завършва с думите: „Боже, прости греховете на приснопочившият брат Неофит и не ни лишавай от Неофитовци… тъй нужни в нашето ново време!“.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!