Йона Маркова – героинята доброволка в пет войни

Йона Маркова е родена в село Бойница, бивша Кулска околия. Майка – Ружа, дъщери – Гана, Цена и Йонка. Няма документално установена година на раждане.

5-годишна, останала кръгло сираче и е дадена хранениче в гр. Кула, но скоро се върнала в Бойница. По решение на роднините е изпратена слугинче в дома Хаджи Цанков във Видин. След като се върнала в родното си село, 11 годишна била омъжена за малоумния 25-годишен мъж от гр. Кула селския ратай Въло. Какво ли е трябвало да изтърпи това невръстно момиченце. В тези далечни и мрачни години жените и децата нямали никакви права.

След 3 месеца Йонка се връща пак на село и прави нещо невероятно. Съблича женските си дрехи, облича мъжки беневреци, дрешле, украсено с гайтани, накривява калпак, обрамчва с черни върви белите навои, а в червения пояс е затъкнат кавал. Мъжките дрехи, които е носела до края на живота си, са били символ на нейната самостоятелност. Одумвана и сочена с пръст: „Йона лудата“, „мъжкараната“ взривява обществото.

Била работлива, верен приятел и другар. На нивите и пасищата имали колиба. Там тя пасяла овцете с двамата си братовчеди. Beчер прииждали възрастни говедари и овчари. 3апочвали приказките за прежни времена. Говорели за смелата жена Бояна, за бунта на селяните за земя, за дядо Иван Кулин – водач на Видинското въстание от 1850 г. Понякога се упражнявали със братовчедите в стрелба с бащината й пушка.

Редят се годините. Растяла и своенравната и свободолюбива Йонка. Настъпили размирни времена. Вдигнал се дим от запалените села по време на Априлското въстание. Денем и нощем сновяли комити. Сръбско-турската война, която се водела на един хвърлей място, разпалвала духовете. Народът притихнал в своето безправие и немотия обсъждал бунтовете и надеждите за свобода.

Няма сведения как Йона Маркова се добрала до Кишинев. Постъпва в опълчението на 19 май 1877 г. в IV дружина. Не посочва месторождение. Получава оръжие пушка „Шаспо“. Интересен е фактът, че за първи път е писано за опълченката Йона Маркова в бр.476/1.ХІ.1902 г. на в. „Посенер цайтунг“. Ето пълния текст на тази кратка статия:

На Франкфуртски вестник е написано: „При завръщането ми от честването на Шипка, трябваше принудително да прекарам 2 дни в Габрово, там сега нямаше нито кола, нито коне, следствие от голямата нужда от честването на Шипка, които могат да ме превозят през 45-километровата, още без влак, отсечка до Търново. Когато накрая получих кола и тъкмо правех последните договорки, в стаята влезе един мъж, който носеше облеклото на българските селяни и ми направиха впечатление освен неговото лице без брада, необикновените за селянин малки крака. Под националния калпак се подаваше късо подстригана на черна коса, а гърдите украсяваха редица медали, които били дадени за участието в Руско-турската и Сръбско-българската войни. Собственикът на колата, който поздрави новодошлия като стар познат, ми нашепна: „Това не е мъж, а жена.“ Сега вече се възбуди моето любопитство и аз завързах разговор с интересната личност. Тя се казваше Йона Маркова и беше от Кула при Видин. През 1877 година се преоблякла като мъж, постъпила в Българския легион и с него помогнала защитата на Шипченския проход, ето защо тя е сега на честването на Шипка, като присъстваше като ветеран. Когато обаче избухнала войната със Сърбия, не стояла повече у дома. Напуснала своя мъж и отново постъпила в Българската армия, с която участвала в битката за Сливница. Нейният мъж се разделил с нея, следствие на тази нейна екстравагантност и оттогава носи само мъжки дрехи. Лицето й има приятни форми, но чергите са сурови и кожата е прорязана от много бръчки. Тъй като се оплакваше от това, че градският префект на Габрово й дал само един франк, за пътни разноски, които нямало да стигнат за нейния 5 дневен, изискуем обратен преход, затова й подарих една дреболия, за която искаше да ми целуне ръката по невоенен начин.“

Роденият в с. Бойница Георги Йоцов, завършил филология и история във Софийския университет и дългогодишен учител в селото твърди: „Като учител по история в Техникума по механотехника през 1962 г. разполагах с диапозитивен филм, посветен изцяло на Йона Маркова“. Била показвана като опълченка, снимка с ордените си и като участничка в 5 войни. Наградена е със Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен № 44155.

След подписване на Одринското споразумение за прекратяване на военните действия Александър II въвел правила за създаване на Земска войска. Четвърта опълченска дружина става Пловдивска 20-а дружина на Земската войска. Във военния архив в Търново открих непубликувано до сега писмо. Eтo текста на документа:

№ 1534 До Комендантското управление,

12 май 1878 г. гр. Пловдив

гр. Пловдив

Моля, почитаемото управление да изпрати, утре сутринта, преди започване на молитвата, в лагера на IV-та Дружина, подсъдимия редник Иван Марков, в Дружинния съд (край на семейството) и след завършване на следствието, същият да бъде върнат обратно.

За Нач. Щаб (подпис не са чете)

Като се абстрахираме от мотивите за съдебното дирене, това писмо е безусловно доказателство че Иван Марков (Йона Маркова) е била опълченка.

След Съединението Сърбия на 2.ХІ.1885 г. напада България. Във Видин се събират 152 доброволци, сред които е и Йона Маркова. Групата е откарана с австрийски параход до Лом, а от там до София се пътува пеша. При медицинския преглед на доброволците се установява, че има доброволка жена. По нейно настояване тя е записана с името си в мъжки род Йован (Иван) Марков. Зачислена е във II Видинска дружина.

Започват военните действия. Йонка Маркова разказва:

„Най-добре съм запомнила големия бой при Три уши. Една мъглява сутрин облаците се бяха снишили до земята и валеше. Сърбите откриха по нас огън. Тогава на кон пред нас излезе командирът на полка капитан Маринов със сабя в ръка. Вдигнахме се в атака, но едва направили няколко крачки, се чу: „Убиха го!“ Когато погледнах, санитари носят командира. Тогава тръгна напред заместникът му капитан Кърджиев, но скоро и той падна ранен. Всички залегнаха, а сърбите откриха страшен огън по нас. Скочих на крака и извиках:

„Напред! Ура!“ и тръгнах срещу сърбите. След мен станаха и другите войници. Вдигна се полкът и всички около нас. Сърбите не издържаха и побягнаха. Превзехме сръбските окопи и продължихме да ги гоним. След боя ме повикаха пред ротмистър Бендерев, който ме поздрави, че съм повела войниците в атака. За това и други боеве бях наградена с орден „Свети Александър“ ІV степен.“

След приключване на войната Йона Маркова се завръща в родния край.

Пенсионирането на Йона Маркова е разгледано на І редовна сесия на VI Обикновено народно събрание на XIV заседание през 1890 г. Определената й пенсия е 40 лева месечно.

Народният представител М. Гицов предлага да й се гласуват граждански и политически права. В залага избухва смях.

Животът на Йона Маркова се маркира от войните. Участва като доброволка и в двете Балкански войни. Наградена е с орден за храброст за изпълнение на специални задачи, което ще рече, че тя е изпълнявала задачи на Военното разузнаване.

3а пети път в своя живот тя е доброволка и в Първата световна война. Поради претърпяна трудова злополука тя е останала куца.

По тази причина не е могла да бъде участничка в сраженията. Изнасяла беседи пред войниците за участието си във войните и ги е призовавала да бъдат храбри.

Според проучванията, които съм направил, Йона Маркова се разболява тежко през лятото на 1921 г. Постъпила е за лечение във Видинската военна болница, след което е преместена във Военната болница в София. За последен път получава пенсията си за юли 1921 г. Вероятно е починала към края на този месец.

Най-голямата сестра на Йонка – Гана, се омъжва за Петър Жиков Лишков от същото село. Техният син Жико Петров Лишков основава в селото Българския земеделски народен съюз през 1918 г. Познавал се е с Александър Стамболийски. Бил е кмет на селото и народен представител през 1919 и 1920 г. Неговият син Стойко Петров Лишков е бил зет на големия богаташ Цоко Манойлов. Синът му Жико Петров Лишков е бил съдия в гр. Първомай, а дъщеря му е била учителка, омъжена за Петър Кабакчиев от Видин, който учителствал в с. Бойница.

Другата сестра на Йона Маркова – Цена, имала дъщеря, която била кръстена с името на леля си Йона. Това, че те са едноименнички прави лоша шега на някой изследователи, като смесват биографиите им. Тази племенница на Йона Маркова се омъжва за Нако Дамянов. Ражда трима синове и една дъщеря. Първият им син Димитър Наков Дамянов бил учител и директор на училището в Бойница. Неговата съпруга Тотка Дамянова е дъщеря на внука на кнеза Цанко Петков Цоков.

Двамата синове на Димитър и Тотка са лекари интернисти. Единият Дамян Д. Дамянов е работил и починал в гр. Севлиево, а другият Боян Д. Дамянов е бил професор и зет на ректора на Софийския университет Боян Биолчев. Третото дете на Йонка и Нако е Цена, която завършила гимназия в Бойница и се омъжва за Денчо Марков от град Кула. Той бил голям търговец.

Йона Маркова е единствената жена в България, която през своя съзнателен живот участва като доброволка в 5 войни. Най-впечатляващото е участието й в Освободителната война, което е неоспоримо след проучване на последните открити документи за нея. Необяснимо е защо тя е почти неизвестна. Първата публикация за нея в България прави доктор Бранимир Бончев във „Видински общински вестник“ през 1937 г. Първото известие за нея в централен вестник е във в. „Труд“ № 17 / 21.І.1978 г.

Труден е бил жизненият път на тази героиня. Тя е била съпричастни към съдбата на българите останали под робство извън пределите на България. Носела е в себе си вярата, че трябва да се помага на хората в беда. У нея надеждата за победа премахва съмненията .Човек се учудва на това как едно кръгло сираче е формирало своето „Аз“ до невероятната самоизява да участва като доброволка в 5 войни! Нейната необикновена съдба и нравствен пример са неувяхващи.

Кирил ПЕТРОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...