Искрецкият манастир Св. Богородица край София

Според някои историци Искрецкият манастир Св. Богородица край София бил създаден през 1110 г., както пише на част от запазен дарителски надпис от 1845 г. в манастирската църква. Други свързват създаването му с дейността на св. Пимен Зографски., който в края на 16 в. и началото на 17 в. възстановил и изписал много църкви и манастири в Софийско. Смята се ,че Искрецкият манастир бил един от тях и вероятно бил изписан около 1602 г. Манастирът принадлежал към Софийската Мала Света гора.

Днес от манастира могат да се видят само църквата, кръщелнята и част от арката на входа. Църквата е без външни украси, съгласно изискванията на турците от времето на робство, но в нея има няколко пласта изключително ценни стенописи. Най-старият е от 1602 г., а последният – от 1843-1846 г. Непосредствено до църквата има шестоъгълна сграда – кръщелня-изповедалня. Тя е уникална не само с формата и стенописите си, но и защото е единствената отделна сграда за кръщение, строена в български манастир през 19 в. (1856 г).

Изписването на църквата, композицията, изборът на библейски сцени и разнообразните декоративни елементи около основните сюжети, пищността на изображенията напомнят на стенописите в Рилския манастир. Предполага се , че най-новите стенописи от средата на 19 в. са рисувани от зографа Яначко Станимиров от с.Брезе, Софийско.

През 1908 г. Светият Синод подарил земите на манастира за строеж на санаториум за туберкулозно болни. Мястото било избрано от специална комисия, назначена от цар Фердинанд I. Болницата била построена с дарения от Фердинанд, а Министреството на горите засадило в болничния парк 250 дка уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, които обогатяват и пречистват въздуха.

Искрецкият манастир Св. Богородица край София е обявен за паметник на културата.

Източник: nasamnatam.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.