Иван Асен II пръв отсякъл български монети, надписите били на кирилица!

След основаването на българската държава през 681 г. паричното обращение продължава да се осъществява предимно с византийски монети. Налице са редица сведения за монети, които се приписват на български владетели, били на българския престол до ХIII в., но за тях няма категорични доказателства за достоверността им. Ето защо преобладава становището, че първите монети, отсечени от български цар са тридесетте години на ХIII в. и те са от 1230 г. от цар Иван Асен II (1218-1241). Златната монета (хиперперион, а се използват също наименованията перпера и златица) е отсечена в чест на победата над епирския деспот, обявил се за император на Солунската империя Теодор Комнин Дука при Клокотница. На нея са изобразени прави Цар Иван Асен II заедно със св. Димитър, който го коронясва. Тя е с тежина 4,33 г, а златното им съдържание е 18 карата. На аверса на медните корубести монети са изобразени цар Иван Асен ІІ със скиптър с къса дръжка и св. Димитър, а помежду им има жезъл, а на реверса – Исус Христос.

За надписи на монетите на цар Иван Асен II е използвана славянобългарската азбука – кирилица. Те се включват в паричното обращение на тогавашна България, което е предимно с монетите на Византия, изпълнявали през ранното Средновековие функциите на международни пари в Източното Средиземноморие. По времето на Втората българска държава (1185 – 1396), независимо че са отсечени множество емисии на монети от редица български владетели, паричното обращение у нас в по-голяма степен се е осъществявало предимно с византийски монети, което е налице до началото на тридесетте години на ХIV в. Едва по времето на управлението на цар Иван Александър (1331 – 1371) в паричното обращение у нас са преобладавали българските монети, както бе отбелязано. Преди неговото царуване отсечените от българските царе монети са били недостатъчни за задоволяване на нуждите на паричното обращение у нас по това време.

Докато почти сигурно е, че цар Иван Асен II е отсякъл монетите си в Солунската монетарница, то Цар Константин Тих е организирал монетосечене на медни корубести монети в българската столица – Търново. Те са задоволявали предимно нуждите на вътрешния стоково-паричен обмен. Разпространени са и в новоприсъединените български земи в областта Македония, което е имало и сред населението й и психологически и политически ефекти, т.е. да ползва монети с надпис на кирилица.
В нумизматиката се приема, че втория български цар, сякъл монети е цар Мицо Асен (1256-1257), който за кратко време е бил на българския престол. Те са отсечени между 1257 г. и 1261 г., когато Мицо (Мичо) е бил детрониран от цар Констанитин Асен, но все още е имал намерение да се завърне на престола в Търново. Основната цел, която цар Мицо си поставил с емитирането на тази емисия монети е била пропагандна. Той е бил претендент за престола в Търново и е трябвало да покаже на останалите владетели и на населението своите права или по-точно претенции към трона.

Деспот Яков Светослав е сякъл медни корубести монети в монетарницата на гр.Видин. Отсечените от него монети, независимо че са със сходни параметри с тези на българските царе в Търново, се отличават от тях по липсата на царски реликви върху изображението на реверса им на деспот Яков Светослав, както и с наличието на аверса им на лика на св. Димитър – покровител на българската царска династия. В последните години на живота си този български болярин започва да претендира за царския престол.

Цар Константин Тих Асен (1257-1277) отсича шест типа медни корубести монети в монетарницата в Търново.

Масовото емитиране на монети в българската столица е продиктувано от икономическа гледна точка – недостиг на византийски монети. Константинопол е освободен от латинско робство през 1261 г., а Никейската империя не е в състояние да емитира достатъчно монети, за да попълни каналите на паричното обращение на съседните страни.

Цар Георги I Тертер (1280-1292) отсича медни и сребърни монети. Археолозите са намерили пет двойки лицеви и една опъкова матрица за тях, с която се предполага че са отсечени 150-200 хиляди екземпляра. На медните монети са изобразени цар Георги I Тертер, заедно със сина си цар Тодор Светослав, които държат кръст с къса дръжка, а на реверса – Исус Христос.

Синът му цар Тодор (Теодор) Светослав Тертер (1301-1321) също отсича сребърни и медни монети със своя лик. При него е подновила дейността си монетарницата в Търново.

Един вид сребърни монети и четири вида медни монети са отсечени по времето на цар Михаил III Асен (Шишман) (1323 – 1330). Той е избран за цар след смъртта на младия Георги Тертер ІІ, а преди това е бил управител на Видинската област. Монетите, емитирани от него се предполага, че са отсечени в монетарницата на столицата Търново и имат сходни параметри и изображения с тези на цар Тодор Светослав. В по-късни монетни находки от монети на този български цар, намерени в Западна България се долавя известно сръбско влияние, което се е дължало на родствените му отношения с крал Стефан Урош II Милутин (1275-1321). Той е женен за дъщеря му Анна-Неда.

От времето на управлението на цар Иван Александър са известни общо 14 типа медни монети, а някои от тях са емитирани във повече от един вариант.

Посочено бе, че едва при Цар Иван Александър паричното обращение в България се е извършвало почти изцяло с български парични знаци, т.е. в него са се пуснали достатъчно български монети, с които да се извършват разплащанията у нас. Това обстоятелство показва, че степента на развитие на стоково-паричните отношения по това време в българското царство е била една от най-развитите в Европа. При цар Иван Александър (1331-1371) част от дължимите данъци на царската хазна са се заплащали с пари, а не както дотогава в натура.

Сребърни и медни монети емитира цар Иван Срацимир (1355 – 1397) във Видинското царство. То е имало столица град Бъдин (Видин) и на практика е било самостоятелна държава. В гр. Видин, който за около 40 години е столица на отделна българска държава т.нар. Видинско царство, е имало монетарница. По-късно през ХVI в. и ХVII в. видинската монетарница е възстановена от турците, като е изработвала редица емисии, използвани в Османската империя. В края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. за около 30 години видинския валия Осман Пазвантоглу, който се обявява за самостоятелен владетел, със столица Видин, независим от турския султан, започва да емитира собствени медни монети. Тези монети са се наричали пазвантчета и са се използвали в цялата Османска империя, но по българските земи са придобили голяма популярност.

Медна монета от цар Иван Шишман (1371-1393 г.) с изображение на лъв.
Медни монети емитира през втората половина на ХIV в. и феодалния владетел на Североизточна България деспот Добротица. На практика България през последните 30 години на ХIV в. е разделена на три държавици (Видинското царство, Търновското царство и Добруджанското деспотство). В тях монетосеченето освен за задоволяване на потребностите на паричното обращение изпълнява ролята на своеобразно пропагандно средство на владетелите им над поданиците, които живеят на територията им.

Другият владетел на Добруджанското деспотство е Йоан Тертер. Няма достоверни доказателства дали деспот Добротица е имал двама сина Тертер и Иванко или това е една и съща личност. От времето на управлението на този владетел е достигнал до наши дни единствен екземпляр на сребърна монета, а също и два типа медни монети.
Монетосеченето и паричното обращение по времето на Втората българска държава е било сравнително добре развито за времето си. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че през ХV в., а дори и в първите години на ХVI в. в завоюваните от турците български земи, включени в пределите на Османската империя, паричното обращение се е осъществявало преимуществено с монети, отсечени от българските царе и феодални владетели.

Източник: bulgariancoins.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.