Знамето на горнооряховските въстаници

 

Два дни след освобождението на Търново от османска власт, на 4-та дружина от българското опълчение в старопрестолния град тържествено е връчено знамето на горнооряховските въстаници, ушито в навечерието на Априлското въстание.

Когато започва подготовката за предстоящия бунт, на сестрите Вангели и Замфири Писареви, членуващи в горнооряховското женско дружество „Просвещение“ с председател Елена Грънчарова, е възложено да извезат знаме за четата, която трябва да се сформира в града. То било предназначено за първи търновски революционен окръг, а поръчението е дадено от главния апостол на окръга Стефан Стамболов. Сестрите бързо се справят с поставената задача – изработват знаме, на което извезват лъв от едната страна, над който избродират думите „свобода или смърт“, а под него годината 1876. От другата страна е избродиран християнски православен кръст.

В навечерието на въстанието в Горна Оряховица започва сформиране на чета под ръководството на Георги Измирлиев – Македончето и Иван Панов Семерджиев, която трябвало да носи ушитото от сестрите знаме. след началото на бунта поради извършено предателство и последвалите кратки сражения двамата войводи са заловени от турците, като в техни ръце попада и знамето. Измирлиев и Панов са отведени в търновския конак, а заедно с тях там е отнесена и горнооряховската светиня.

По време на руско-турската война 1877-1878 г. при влизането на руските войски в старопрестолния град на 7 юли 1877 г. търновци превземат конака и намират знамето на горнооряховските въстаници. Веднага се обръщат с молба към генерал Гурко да го връчи на една от дружините на българското опълчение. Така на 9 юли то е тържествено връчено на 4-та опълченска дружина, като с него тя печели редица битки с турския аскер по време на войната.

Константин Панайодов, търновски юрист, журналист и политически деец, министър на правосъдието в няколко правителства на Народнолибералната партия от 1905 до 1908 г. пише следното: „когато влязох в конака заедно с руските войници, попаднах на знамето от Горна Оряховица и на въстаническите униформи на Иван Панов и Георги Измирлиев. Веднага прибрах знамето и му поставих дръжка. Впоследствие то беше предадено на 4-та опълченска дружина при посрещането на българското опълчение в Търново.“

След Освобождението през юни 1878 г. горнооряховската светиня е връчена на 20-та пловдивска пеша дружина от Българската земска войска. Впоследствие в изпълнение клаузите на берлинския договор през 1879 г. Земската войска на Източна Румелия е преименувана в източно-румелийска милиция, като 20-та дружина става 2-ра пловдивска пеша дружина.

Когато на 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България 2-ра пловдивска пеша дружина носи знамето от Горна Оряховица, както и в последвалата през есента на 1885 г. сръбско-българска война, постигайки славни победи над сръбските нашественици.

Знамето на горнооряховските въстаници заедно с други наши бойни знамена е предадено на тогавашния военен музей, а днес се съхранява в Националния военно-исторически музей. Копие от светинята се намира в Историческия музей в Горна Оряховица.

Атанас КОЕВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

3 КОМЕНТАРИ

  1. You ave made some decent points there. I checked on the net to learn more about the issue and found most individuals will go along with your views on this website.

  2. It’а†s actually a great and useful piece of info. I am happy that you just shared this useful info with us. Please keep us up to date like this. Thanks for sharing.

Comments are closed.