Златната купа от Казичене

Много често безценни паметници на древната култура изникват от дълбините на земята съвсем случайно, при най-обикновени обсточтелства. През 1969 г. в Казичене, докато копаели с багер, работници попадат на забележителна ноходка – три съда – глинен, бронзов и златен. Вероятно съдовете, поставени един в друг, са били непокътнати, но когато багерът изсипва пръстта, керамичният съд се натрошил, бронзовият се смачкал и само златният останал невредим с лека вдлъбнатина. Днес и трите съда се пазят в Музея за история на София.

Глиненият съд представлява голяма купа, прецизно оформена и огладена. Подобни форми са добре познати в тракийската керамика от VII-V в. пр. Хр.

Бронзовият съд е котел, който по форма и следите от апликация по него е подобен на котлите, известни от древната държава Урарту, разположена на днешното Арменско плато, в Кавказките планини. Такъв съд в България досега не е намиран, учените го датират в VII в.пр.Хр.

Златният съд представлява ниска полусферична купа с цилиндрично гърло, украсено с канелюри (декоративни жлебове) и полукръгове, а долната му част е разчленена от широки изпъкнали вертикални ребра. На дъното има два широки концентрични кръга, а между тях – релефни пъпки, заобиколени кръгчета.

Предполага се, че съдовете от Казичене са били положени в кенотаф (символичен гроб) на тракийски вожд. Златната купа вероятно е погребален дар, а двете са били положени в бронзовия котел. Златният съд се отнася към ранножелязната епоха (X-IX в.пр.Хр.). Предназначен е за религиозни обреди и изглежда е пазен в храма на племето в продължение на 4-5 столетия. Тъй като смъртта е споходила вожда далеч от царството му, златният съд, заедно с несравнимо по-новия (и донесен твърде отдалеч) бронзов котел и съвсем новата керамична купа, е използван за символичното му погребение. Това се е случило през VII-VI в.пр.Хр.

Любопитно: В древността Софийското поле било обитавано от тракийското племе серди. Пръв споменава за тях римският историк Дион Касий през I в.пр.Хр.Сердите дават и името на античния град Сердика, чиито останки лежат под съвременни център на българската столица. Сердите не създали сържава, а били поданици на одриските царе. В началото на I в.тук нахлула армията на римския пълководец Марк Луцииний Крас, който преди това в Южна Италия потушил въстанието на робите, водено от тракиеца гладиатор Спартак. След 45 г. територията на сердите била включена в Римската империя. През римската епоха по тези места, заради минералните извори, били издигани храмове на тракийски здравеносни божества.

Източник: nasamnatam.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.