Защо не въстанаха врачани

В българската историография и в съзнанието на поколения българи, когато се говори или пише за Априлското въстание, дебело се подчертава, че Враца и врачани не са се вдигнали на бунт. Не са се присъединили към Ботевата чета, едва ли не са си стояли мирно и кротко. В десетките и стотици публикации и спомени, появили се още след Освобождението, както и в трудовете на изтъкнати наши изследователи този въпрос или е засегнат бегло, или само е споменат с нарицателни изводи. Не е направен анализ на причините, сякаш историците не могат да излязат с общо становище, въз основа на неоспоримите факти и документи.

Град с многовековна история, Враца е едно от средищата на българщината в мрачните години на османското робство. В 1762 г Врачанската епархия се откъсва от Видинската митрополия и се присъединява към Търновската. След гръцкия епископ Серафим в града идва поп Стойко Владиславов, ръкоположен за епископ на Враца на 17 септември 1794 г. Шест трудни години, по време на управлението на видинския паша Пазвантоглу и нашествията на кърджалийте, врачани имат за свой духовен пастир Софроний Врачански, богослуженията и беседите в църквите са на български език, родолюбивият дух укрепва.

В началото на XIX век Враца е най-будният център в поробена България, след Пловдив. Димитър Хаджитошев, един от първите големи търговци в града, не жали сили и средства да подпомага църковното дело, манастирите и училищата. Врачани започват борба за изгонването на гръцкия епископ Методий. Непримирими към фанариотите те ще продължат и през следващите десетилетия да отстояват исканията си за български епископ и за богослужение на български език. През 60-те години врачански първенци отиват в Цариград и предявяват исканията си за самостоятелна българска църква пред Високата порта. В града, в който преобладава българското население, вече има няколко училища, през 1843 г. е открито и първото девическо школо с преподавател Цвета Кръстенякова. Учители през годините са били Христо Бошнаков, Петко Р. Славейков, Иван П Славейков, Христо Пулеков, Кръстьо Пишурка, Христо Даскалов. Деца на по-известни врачански семейства учат във френското училище и Робърт колеж в Цариград, както и в Пловдивското класно училище, когато даскал е Йоаким Груев. През 1869 г. в града е основано първото читалище “Напредък”.

На 10 юли 1972 г. в дома на Мито Цветков Бакалбашийски във Враца е основан революционен комитет. За около месец броят на членовете достига 100. Разпределят си околията и за няколко месеца основават комитети в над 30 врачански села. На 29 август 1872 г. в града идва Васил Левски. На следващия ден Левски, придружен от Мито Анков, посещава Берковица, Видин, Лом и Оряхово. На 19 октомври врачански съзаклятници отиват в Рилския манастир, за да посветят проигумена Неофит Рилски в святото дело и да получат неговата благословия. След Арабаконашкото приключение и обесването на Васил Левски комитетът временно спира своята дейност.

През есента на 1875 г. съзаклятниците изпращат в Букурещ Мито Хаджимицов, за да се информира за комитетските работи. Там той се среща с Христо Ботев, Панайот Хитов, Георги Бенковски. Връща се във Враца придружен от двама представители на гюргевските хъшове Стоян Заимов и Иваница Данчов. На 21 октомври в къщата на Мито Тричков се събират двайсетина членове на революционния комитет. Заимов заявява, че той и Данчов са определени за апостоли на Врачанския революционен окръг. Избират нов състав на комитета с почетен председател Стоян Заимов и подпредседател Мито Анков. Съставен е план за действие. Врачани са обзети от революционния ентусиазъм. Обикалят селата и възстановяват комитетите. Към края на 1875 г. съзаклятниците вече са около 600. В града кипи усилена подготовка за въстание. Всички терзии доброволно шият униформи, изработени са чанти и паласки, поправят стари оръжия от Кримската война, приготвят ятагани. В зимниците на много къщи се леят куршуми. Сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви ушиват знамето на врачанските революционери.

В града са изхарчени близо 500 наполеона за униформи, барут, олово, но дългоочакваните, платени от врачани пушки, все не идват. Още в края на 1875 г. врачани събират пари от града и от селата за закупуване на оръжие, най-важното за едно въстание. Заимов и Данчов вече два пъти са ходили във Влашко , всеки път с по 200 наполеона от врачани, за да купят оръжие. Връщат се с празни ръце и искат още. При второто връщане Иваница Данчов донесъл 8 револвера с по 100 патрона. През декември Заимов е в Гюргево, а Данчов във Враца. На бурно заседание на комитета се обсъжда искането за още пари от Гюргевския комитет. По предложение на Данчов се стига до решението за закупуване на лой и пастърма на кредит. Поръчител става Мито Цветков, а търговецът купувач Данчов. От турчина хаджи Арап и от двама българи са закупени около 14 500 оки, приблизително 18 тона. Мито Цветков се ангажира с пренасянето на стоката през Оряхово в Бекет. В Бекет стоката купува полският търговец Зиновски и плаща 13 000 златни франка. Мито Цветков, Стоян Заимов и Стефан Стамболов отиват с парите в Гюргево, където плащат в касата на Гюргевския комитет 4000 златни франка, а 6500 предават на Димитър Горов за закупуване на оръжие за Врачанския революционен окръг. Мито Цветков дава на Димитър Горов 1000 златни франка срещу изплатения от него дълг, направен от апостолите за наем, осветление, отопление и др. Определени суми дава и на врачанските апостоли, както и на другите 10 апостоли. Тези суми са дадени в заем, който, разбира се, никога не е изплатен. Мито Цветков остава във Влашко и на няколко пъти пише до Враца за още пари. Врачани събират още 300 наполеона, 150 лири от оряховските села и 150 лири от оряховския съзаклятник Сребров. Един документ от архива на Димитър Горов показва сметката за въоръжаване на Ботевата чета. Вътре е включена сумата от 4000 франка – от Мито Цветков – врачански пари. Какво е станало с другите врачански пари: 9000 златни франка, 400 наполеона, втори 300 наполеона, 300 турски лири от оряховските села, досега историята и историците не дават отговор. Но едно е ясно – врачани остават излъгани и без оръжие. По-късно Заимов признава, че от Враца е дадена помощ на следните революционни окръзи: на Сливенския комитет – 100 наполеона, на Панагюрския – 75, на Софийския – 50, за “казармата” в Гюргево – 200.

Врачани са разочаровани и обезверени. Ентусиазмът е заменен с усещането за предателство на каузата и то от българи. В тези месеци това чувство се затвърждава и от идването на Никола Обретенов и Георги Апостолов като помощници на Заимов за Орхание и Берковица. И двамата почти са изгонени от местните комитети и се завръщат във Враца, без да са свършили никаква работа. Врачани им дали по 20 наполеона и ги изпратили във Влашко.

В първите дни на май 1876 г. във Враца пристига 200 души турска войска. Заимов става все по-загадъчен в думите си. Оръжие няма. Комитетът заседава всекидневно. Получават писмо от Давид Тодоров и Мито Цветков, че чета ще премине Дунава на 17 май. Тогава изпращат за Влашко Стефанаки Савов и Сава Петров да говорят за отлагане на преминаването поне до първи юни, с надеждата, че дотогава ще получат пушки. Стефанаки Савов и Сава Петров се присъединяват към Ботевата чета, в нея участва и Мито Цветков.

Въпреки всичко, врачани се разделят на две чети, като на 18-ти се събират около 200 души във Възнесенската черква. Съобщават им, че башибозук и черкези влизат в града. Всеки се спасява както може. По улиците на града са съсечени 33 души. На 21 май с мотика на рамо към лозята е заловен апостолът на Трети революционен окръг Стоян Заимов.

След боя на Милин камък, където загиват повече от 30 Ботеви четници, Мито Цветков заедно с Кирил Ботев и Иваница Данчов загубват другарите си. Мито Цветков тръгва към Берковица, където е арестуван и закаран във Видин, а Ботев и Данчов към Лом, където са задържани и изпратени в Русе. Мито Цветков е подложен на разпити и мъчения във видинския затвор и престоява там до Освобождението.

Връща се в освободения роден град, но само след няколко месеца новоизбраният съдебен състав – тричленка уважава искането на кредиторите за лойта и пастърмата и го осъжда да върне сумата. Понеже няма възможност да плати дълга, бащината му къща в центъра на града /сега там е сградата на Общината /, е обявена на търг за продажба. Хаджи бег Лазов, турчин, женен за българка, го прибира да живее в дома му. Мито Цветков умира на 4 юни 1881 г. на 37 години. Погребан е в двора на черквата “Свети Николай”. На първия Ботйов паметник, открит през 1890 г. има три орелефа, единият изобразява Мито Цветков. Няколко дена преди да умре Мито Цветков изповядва пред поп Николчо: “На мене дадоха пет наполеона за разноски, защото бях останал без пет пари, а какво направиха с тия пари и как ги изхарчиха не можах да разбера.”

На 30 ноември 1895 г. е издадено свидетелство за Мито Цветков, подписано от Апостол от Врачански окръг и участник от Ботевата чета Н. Т. Обретенов, Апостоли и поборници: Иваница Данчов, Стоян Заимов, Христо Симидов. В текста е написано: “Подписаните апостоли по приготовлението на общото въстание през 1876 г. и съучастници от Ботевата чета даваме настоящето свидетелство на наследниците на покойния Мито Цветков като член на тайния български комитет във Враца, СТАНА ПОРЪЧИТЕЛ НА ЕДНОГО ОТ АПОСТОЛИТЕ за свободата на България, да дигне на кредит лой и пастърма, която продадоха в Румъния. С взетите пари от тая продажба се улесниха материално апостолите от Априлското въстание през 1876 г., именно: Ст. Стамболов, П. Волов, Г. Бенковски, Ст. Заимов, Н.Т. Обретенов, Г. Икономов, Ив. Данчов и др., които минаха в България да приготвят революцията и се купи оръжие и др. припаси за въоръжаването на Ботевата чета.

След освобождението ни, ако и да се доказа, че парите от лойта и пастърмата бяха употребени от Революционни комитет за организиране на въстанията и въоръжаване на “Ботийовата чета” които предизвикаха освобождението на България, Мито Цветков като поръчител бе осъден от съдиите на Свободна България в град Враца да заплати сумата, за която бе поръчител, но като беше съвършено разорен /личното му участие в Ботевата чета /, съдебната власт продаде бащината му къща в гр. Враца и заплати на кредиторите му.”

Автор: Ани Саргавакян

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.