Забравената песен за Мануш Войвода

На 7 февруари 1908 г. край петричкото село Долна Рибница в Огражден планина загиват войводата на Петричка революционна околия Мануш Георгиев, подвойводата му Васил Скендерски, 18 четници и ръководителите на Околийския комитет на ВМОРО в гр. Петрич Тома Митов, Стоян Търнаджиев, Александър Унев и Михаил Вардев.

Загиват заради двойно предателство – уви, извършено от българи! От родоотстъпниците Даче Караниколов и Стою Кименски, полакомили се за обещаните от турската власт 24 лири за главата на Мануш Войвода.

Комитите загиват в бой с няколкократно превъзхождащ ги противник. Село Долна Рибница е стегнато в четворен смъртоносен обръч от редовна турска войска от гарнизона в град Петрич и войсковите участъци в селата Гега, Цапарево и Игралище. И башибозук от селата Вишлене, Мендово, Дреновец и Гюргево…

Цял ден ехтят огражденските ридове, цял ден огражденската земя пие кръв.

„Тома ефенди, предайте се!“ – провиква се Гюлсер бимбаши, разпознавайки Тома Митов, чийто непреклонен отговор е: „Живи никога! Мъртви може! До един, бимбаши!“.

И загиват до един! И двадесет и четиримата начело с войводата! Но поваляйки 83 убити и 127 ранени турски войници и башибозуци.

Още неизпръхнала надгробната им пръст героите възкръсват в песен!

Жално плаче и тъгува
Петрички район.
Гръм от малихер се чува
от Рибнишки стръмен дол.

С млади Мануш, вещ войвода
в гъстия Балкан,
отбор момци за свобода
летят, бият турска сган.

Слънцето ясно веч озаря,
турци вдигат шум,
че в гърдите ги ударя
всеки български куршум.

Децата плачат, майки пищят
горе в Балкана,
на гърба си изнасят
труповете без душа.

Заплакаха годеници
за четир момци,
че паднаха млади, красни.
Вечна памят, вам борци!

Тома, Стоян, Сандо, Михо,
лежат си в гроба.
От бърдото там скалисто
да се бием ни зоват!

Тогава я пеят всички! Но в тогавашното робско и предателско време, малцина посветени знаят името на създателя на текста и музиката.

Това е Георги Ковачев – роден в беломорския български град Воден, завършил университета в Лозана в Швейцария, а по това време учител по физика в Петричкото класно училище.

Всъщност, Георги Ковачев озаглавява песента „Петричка епопея“ Трагично, но точно!

В последвалите десетилетия на военни и мирновременни водовъртежи на повърхността на житейското море все изплува политическа пяна, която ту омаловажава, ту отрича, ту тотално забранява герои като Мануш Войвода и всичко написано и изпято в тяхна памет.

Днес, 101 години след създаването й, оригиналът на песента „Петричка епопея“ може да бъде открит само… в Градския исторически музей на Петрич!? Там песенната поема очаква гласа, който отново ще я възкреси и увековечи.

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...