Забравената история, която трябва да знаем! Ето как българите окупираха и превзеха Древен Рим!

Забравената история, която трябва да знаем! Ето как българите окупираха и превзеха Древен Рим!
“Българите никога не се съмняваха в победата си. Никога не са срещали противник, който да им устои”, пише тогава духовникът Енодий. Още през 535 г. предците ни поставят на колене всесилната империя, владееща тогавашния свят.

Прабългарите през 535 година превземат Рим. По този повод в италианското градче Челе ди Булгерия неотдавна бе открит паметник на Алцек, брата на Аспарух. Медиите отразиха масово, но пестеливо церемонията с участието на посланика в Рим и бивш служебен премиер Марин Райков и кметовете на Челе ди Булгерия и на Велики Преслав Джино Марота и Александър Горчев.
Градчето е в полите на планината Булгерия. Статуята е 3-метрова, на каменен постамент с тегло 3-4 тона и е в самия му център. Там обаче е имало прабългари век и половина преди Алцек. Той просто е дошъл по стъпките им. Най-смайващото е, че те влизат в Италия от Африка и стигат до Рим, пише „168 часа“.
Българите обсаждат Рим и го превземат през 535 г. като част от византийската войска на император Юстиниан Велики (527-565) с техен стар враг – готите. Хрониките разказват, че заедно с тях са се биели и славяни. Това обяснява защо после Аспарух лесно прави с тях обща държава. През 535 г. Византия се опитва да си върне Запада, най-вече Апенините. Император Юстиниан успява с помощ от българите. Но първият българо-византийски съюз е с император Зенон от 480-482 г.
Той също е за война с готите. Патриархът на Антиохия Михаил Сирийски в своята „Хроника“ за времето на император Маврикий (582-602) описва съперничеството между българи и готи така: „По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития… на брой 30 000 души…, дошли до реката Танаис (Дон) и Меотида (Азовско море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите край Азовско и Черно море, които са византийско владение), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той минал реката Танаис по посока към Дунав, който се влива в Понтийско (Черно) море.
Той помолил Маврикий да му даде една област да се заселят и да станат съюзници на ромеите… Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени българи.“ Хронистът Йорданес, разказвайки за българите край Понтийско (Черно) море, също акцентира на съперничеството им с готите, владеещи голяма част от Западната Римска империя, включително почти цяла Италия.
Според Йорданес „по протежението на Понтийско море са местата, обитавани от българите, които се прославиха заради нашето нещастие и греховете наши“. Той разказва, че те воювали яростно с могъщия готски крал Теодорих Велики (453-526).
В похвалното си слово за този владетел близкият до него духовник Магнус Феликс Енодий ги нарича през 506 г. „страшните по целия свят българи“. Той пише: „Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не бе помагало при сражение. И готите, и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че всред човешкия род имат противник, равен на себе си… Те, българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се учудваше светът… / zaneq.com
Facebook Comments

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*