Дoкато има България

Журналистът, който пръв известява обявяването на Априлското въстание, идва в България и гръмогласно още на 2 юли 1876 г. публикува своите първи  впечатления от зверствата на турците по време на въстанието във в. „Фигаро“ в статията си „Българите“ е Анри Пиер дьо Вестин, познат у нас и в света като Иван дьо Вестин.

Идвайки в България по препоръка на главния редактор на в. „Фигаро“ Анри Пиер дьо Валмесан, виждайки ужасите извършени над поробения народ, той изоставя рожденото си име и приема името Иван дьо Вестин. Любовта към многострадалните българи го карат да стори това.

Така Иван дьо Вестин тръгва по пътищата към опожарените и поругани български селища след въстанието. Описва видяното и прочетеното в докладите на консулите и запознава европейското и по-специално френското общество с истината за зверствата на турците над изстрадала България.

Добре запознат с порядките на тогавашна Турция, той тръгва с охрана и риск за живота си. Сам признава, че е ужасен от видяното, защото това, което е видял на място е надминало очакванията му. Още в първата си статия от 2 юли Иван дьо Вестин пише: „Смятам, че съм длъжен да напомня, че всичко което казвам, е взето от официалните доклади, които са получили консулствата.“

Преди да стигнат до опожарената и разрушена Перущица, Иван дьо Вестин и придружителите му минават през  великолепни нивя, където житото се рони, поради липса на работна ръка.

После продължава: „С много обещания  (турците – бел. моя АБ) извиквали работници, които слизали от Балкана. Първата група се състояла от 150 жени, които имали „щастието“ да срещнат башибозуците. И от тях всичко на всичко са намерили 20 трупа. Не се знае какво е станало с останалите.“

По-нататък журналистът с тъга отбелязва, че в Перущица „от 350 къщи не е останал камък върху камък“. Предава и думите на едно  тамошно дете, което е видяло как умират майка му и баща му и не знае къде са братчетата и сестрите му.

Влизайки в бастисаното село, Иван дьо Вестин вижда само около 150 старци и деца, останали от население над 2 000 души: „Те нямат вече нищо; нито една стомна, за да се запасят с вода за пиене. Купих четири тенджери от един турчин ковач, който не разбираше нищо и го накарах да гравира на тях „Фигаро“ – 1876, юли. После това ги изпратих заедно с няколко стомни на онези нещастници.

Особено затрогваща е следващата картина. „Една нещастна стара жена, която срещнах, плачеше и се луташе безцелно, следвана от шест деца, на които тя беше баба. При всеки завой на улицата тя се спираше, за да ги преброи, и ако някое от тях се отдалечаваше, тя надаваше страхотни писъци. Бедната, тя беше полудяла.“

И още: „Отец Александър от порутеното село осиновил 4 нещастни деца. Той ги показал на Иван дьо Вестин, когато те играели на двора. И, о, ужас!на какво играели те? Журналистът видял как трите водят едното под едно дърво. Те играели на обесен! Играта, на която играели всички останали момчета, доколкото ги имало все още в селото.

Потресен от злокобната картина в селото, сред което стърчал опожареният скелет на църквата, Иван дьо Вестин се отправил към един манастир, разположен високо в планината, който също бил опожарен и разрушен, а монасите му избити. Потресен от ужаса, той пише: „Човек наистина трябва да е обладан  от гения на злото, който може да му вдъхне фанатизмът, за да пълзи и да се изтезава дотам, с единствената цел да убива и опожарява. Манастирът е опожарен, иконите на светците са нашарени е неприлични рисунки и кръв.“

Със сарказъм Иван дьо Вестин пише: „Християнските свещеници изгориха всичко това!“ – ни заяви едно от заптиетата“.

На връщане от Перущица вижда гробница. В нея били заровени стотици клетници, водени за Пловдив:  „Много други, които са били ранени и не можели да вървят, били заровени живи, заедно с мъртъвците.“

Иван дьо Вестин освен Одрин, Пловдив, Перущица и други селища, е поискал да види и Батак, ала бил възпрян с думите: „Миризмата (вонята) ще ви попречи да стигнете дотам.“

Когато човек чете статиите и репортажите на Иван дьо Вестин във в. „Фигаро“ от паметната 1876 г. както и книгата му Voyage au Pays des Bachi-Bouzouks  – Raris, 1876 г. настръхват му косите.

Вероятно затова и авторът човеколюбец пише: „Ако попитате някой чиновник защо са тези зверства, то той простодушно отговаря, че това ще продължи, докато има българи!“

Автор: Александър БЪЧВАРОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.