Дългогодишните войни за овладяване на областта Тракия

През 558 – 559 г. вождът на едно от българските племена – кутригурите, кан Заберган повежда войните си в нашествие в Балканските предели на Византийската империя. През зимата преминава замръзналия Дунав и се устремява на юг. Противостоящите му ромейски войски са пометени.

След като преминава Нова Скития (Добруджа) и Мизия и пресича Източен Хемус (Стара планина), част от прабългарите начело с владетеля си се насочват на югоизток и през Тракия достигат до Дългата стена, построена именно за отбиване на българските нападения през 512 г. от император Атанасий (491 – 518 г.) на 40 км от столицата Константинопол. Разбирайки добре голямата заплаха, император Юстиниан І Велики (527 – 565 г.) изпраща срещу преодолелите Дългата стена кутригури славния си пълководец Велизарий начело на отбрана войска. Той успява да нанесе удар на авангарда на Заберган. Въпреки това голям български отряд от 7000 конници се появява пред стените на столицата. Заберган осъзнава, че с тези си сили не ще може да осъществи продължителна обсада и поискал от императора голям откуп, за да се оттегли на север. Откупът е платен с богати дарове, пари и кан Заберган се оттегля зад Дунава с голяма плячка. Но това нашествие не е най-мащабното.

Две десетилетия по-рано, през 538 г. масирано нападение на българи кутригури достига до околностите на Константинопол и опустошава византийските провинции на запад чак до Адриатика. Според Прокопий Кесарийски тогава кутригурите завладяват 32 крепости, вземат 120 000 пленници и с тях и заграбена богата плячка се оттеглят на север в земите си.

Българският интерес към плодородните южни земи на Тракия се задълбочава след основаването през 680 г. от кан Аспарух на Дунавска България. Неговият син и достоен наследник кан Тервел (700 – 721 г.) провежда изключително далновидна политика, като дава военна помощ на сваления император Юстиниан ІІ Ринотмет (685 – 695 и 705 – 711 г.) да си възвърне престола в Константинопол. За благодарност възстановеният император отстъпва през 705 г. на България областта Загоре (Старозагорско, Сливенско, Айтоско, Ямболско) и удостоява кана с титлата „кесар“. С този мирен договор България придобива първото си разширение и то на юг, в Тракия. През 708 г. Юстиниан ІІ опитва да си възвърне тези земи, но е победен в сражението при Анхиало. Едно десетилетие по-късно, през 718 – 719 г. кан Тервел за втори път проявява своята далновидност, като разгромява под стените на Цариград арабските нашественици и спасява не само Византия, но и Югоизточна Европа от мюсюлманското завладяване.

Големите опити за възвръщане на Загоре не стихват и на 20.VІІ.792 г. войските начело с кан Кардам (777 – 803 г.) разбиват нахлулите византийски войски на император Константин VІ (780 – 797 г.) при крепостта Маркели (Карнобат).

Нов етап в българо-византийския двубой в Тракия настъпва по времето на славния кан Крум Страшни (803 – 814 г.). През 812 г. кан Крум превзема Девелт (Деултум) и Месемврия на Черно море. Новоприсъединените земи и на юг от Хемус до Девелт са превърнати в област начело с брата на кана, кавхана и ичоргубоила, подпомогнати от двама стратези. На 22.VІ.813 г. водените от кана български войски нанасят поражение на ромеите, командвани от император Михаил І Рангаве при крепосттта Версиникия, на 47 км северно от Одрин. След това превземат Одрин, влизат в Пловдив. Скоро пред стените на Цариград препуска българската колесница начело с кан Крум през 813 г. Според сключения от Крумовия наследник кан Омуртаг 30-годишен мирен договор границата в Тракия през 815 г. е установена задълго. Наследникът на кан Омуртаг кан Маламир (831 – 836 г.) след успешен поход през 832 г. присъединява Горна Тракия с център Пловдив от Балкана до Родопите на юг. В началото на властването на кан (княз) Борис І Михаил (852 – 889 г.) в българската територия трайно влизат Горна Тракия с Пловдив, Родопите, на изток земите до северните склонове на Странджа и Сакар между крепостите Констанция (Симеоновград) и Девелт. След придобиването на българска църковна самостоятелност през 870 г. в България са Филипополската и Девелтската епархии и тези в Месемврия и Анхиало. След 886 г. в българските предели на Тракия започва и просветителската дейност на Наум, по-късно Охридски, на глаголица.

Ярка следа в българската история оставя царуването на цар Симеон І Велики (893 – 927 г.). В края на ІХ век той успява да нанесе две големи поражения на империята в Тракия – през 894 г. при Одрин и през 896 г. при Булгарофигон и според сключения през 904 г. мирен договор присъединява Странджанско с Черноморското крайбрежие до пр. Мидия на юг. През второто и третото десетилетие на Х век са поредицата Симеонови войни срещу Византия, когато е превзет отново Одрин през 920 г., а Цариград е обсаждан по суша 4 пъти (896, 913, 921 и 923 г.), също и Калиполис през 920 г. Тогава е и най-голямата българска победа в битката при Ахелой на 20.VІІІ.917 г., когато царят разгромява ромеите. Военновременната граница на България в Тракия достига линията между Сароския залив на Бяло море до южно от крепостта Мидия на Черно море. След кончината на Симеон І велики неговият син цар Петър І (927 – 969 г.) сключва през Х.927 г. важен 30-годишен мирен договор с Византия, според който обаче са върнати на империята повечето от завоюваните от Симеон земи в Тракия. Границата повтаря приблизително договорената според мирния договор от 904 г.

В отколешния си стремеж да унищожи българската държава и да възстанови границата си по р. Дунав имперската дипломация в по-късни времена насъсква княза на Киевска Рус Светослав І (957 – 972 г.) срещу България. Водените от него варяго-руси започват нашествие на юг в Българското царство. В последната година от властването на цар Петър І българската войска понася поражение от 60 000 северни нашественици при Преславец до Дунавската делта през VІІІ.968 г. и те опустошават крайдунавските области. Тогава българските съюзници печенегите нападат Киевска Рус и обсаждат Киев. Светослав се изтегля към столицата си. През 969 г. князът отново нахлува и завладява Източна България, като налага мним съюз на новия български цар Борис ІІ (969 – 971 г.) в столицата Велики Преслав. Варяго-русите предприемат поход в Тракия, но са разбити от ромеите при Аркадиопол през 970 г. Принудени са да отстъпят в крепостта Дръстър (Силистра). Император Йоан Цимисхи (967 – 976 г.) на свой ред завладява Велики Преслав през 871 г., пленява цар Борис ІІ и го отвежда в Цариград.

Източният дял на България до р. Дунав на север пада под византийска власт. Тракия е отново в пределите на империята. Предстои тежка и безмилостна борба близо половин век за овладяването на Българското царство.

Автор: Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.