Древният град Кабиле – пътуване през пет епохи

На 7 км от Ямбол се намира единственият в България запазен голям тракийски античен град – Древният Кабиле. Някога прочут с богатствата и културата си, резиденция на тракийски царе, оттук е минавал и Александър Македонски. За разлика от Севтополис, останал под язовир Копринка, или Филипопол, върху който пък е застроен съвремененният Пловдив, Кабиле има късмет да е изцяло проучен и достъпен за туристи. Докато се разхождате сред останките от Кабиле, неусетно ще попътувате през времето с основни спирки: Праистория, Тракийска епоха, Елинистичен период, Римска епоха, Ранно Средновековие.

Кабиле е древен тракийски град, основан около IV в. пр. Хр. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тунджа. В наши дни територията, на която е бил разположен древния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 километра от град Ямбол. Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. От тук е минавал пътят от Айнос към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика – Найсос (Ниш) към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя.

Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр. Хр. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се оправя на юг за да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2,5 км на север.

През втората половина на I хил. пр. Хр. Кабиле е един от главните градски центрове на Одриското царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр. Хр. вече е част от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и много от надписите издълбани върху каменни стели касаещи града.

През 341 г. пр. Хр. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранният от тях описва превземането на града от Филип Македонски.

Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III в. пр.Хр., Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спароток и Скосток и практически функционира като град държава. Спароток сече монетни емисии със своя образ през първата четвърт на III в. пр.Хр.

Около периода на келтското нашествие, царката власт в Кабиле се заменя с градско управление. През III–II в. пр. Хр. градът сече монетни емисии с изображение на култовата статуя на Артемида Фосфорос. Споменат е от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази епоха градът е голям икономически и търговски център и поддържа широки връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят.

През 71 г. пр. Хр. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр. Хр. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II–III в., където е настанена кохортата на луцензите. Във него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.

В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до османското нашествие в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения, съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село Кабиле е разкрита при разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от късното Средновековие.

Надписът от Севтополис

Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през октомври 1953 година в двореца-цитадела дава важни данни за устройството на древния град Кабиле. Надписът, издялан на страогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон гласи:

„На добър час! Клетвено задължение на Берника и нейните синове относно Епимен. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена с имуществото му на Спароток, а Спароток срещу това му даде залог за вярност, Берника и нейните синове Ебризелм, Терес, Саток и Садала решиха, което засяга потомците им, да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му позволяват силите, и на онези, които Спароток му възложи. Синовете пък на Берника се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му нанесат неправда, но да го предадат на Спароток заедно с имуществата му, като не обсебят нищо от тях, а ако той се възпротиви, да го съди Спароток.

Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в град Кабиле при фосфориона в агората до олтара на Аполона, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за добро и щастие на тези, които я запазват, а от страна на Берника да бъде по отношение на него в сила старите клетви.“

Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на Демостен, който нарича Кабиле – „окаяно свърталище“, надписът го представя като добре устроен град – с градски олтар на Аполон и с фосфорион – храм на Артемида-Хеката. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове в Тракия.

Скалното светилище се намира в източната част на Зайчи връх. То е все още недостатъчно добре проучено. В най-високата част на върха са изсечени две траншеи, кито се пресичат и образуват кръст. Раменете на този кръст са ориентирани в четирите посоки на света. Източната траншея, която в археологическите публикации е наричана вход, до който се стига по стръмния терен, всъщност е траншея през която е наблюдавано слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие.

Според археоастрономическите изследвания за ранната Желязна епоха, когато е датирана т. нар. „голяма сграда“ при върха, равноденствията са били точно определяни на това място с точност до около един ден. Южната траншея, дава възможност за наблюдения на кулуминациите на някои ярки светила. От центъра, образуван при пресичането на двете траншеи може да се наблюдава още лятното и зимното слънцестоене през специално подравнени за целта места на скалите от двете страни на източната траншея.

Археострномическите изследвания показват, че скалните изсичания са оформяли паметника в периода 2000 – 1500 г. пр. Хр., за да се наблюдават изгревите на слънцето в момента на равноденствие. Допълнителните прорези и оформяния на скалите свидетелстват че съоръжението е ползвано до III – I в. пр. Хр.

Всяка година в ранната утрин на най-дългия ден на годината посетители на скалното светилище в античния град имат възможността да се потопят в уникална мистична атмосфера на пресъздадения жречески ритуал по посрещането на Слънцебога. Ритуала започва с танц на жриците, следва го ритуално факелно шествие до светилището на Великата богиня – майка Кибела, където се представя обред от преди 2000 г.


Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!