Древна история и възрожденски дух в сърцето на Балкана

Ако имате път към Балкана, отделете си поне два дни да разгледате Севлиево. Макар и не толкова популярно като туристическа дестинация, градчето ще ви изуми с красивите си църкви, със стария площад с часовниковата кула, с моста на Кольо Фичето над река Росица и с много други неща, за които сега ще ви разкажем.

Преди да стигнете Севлиево обаче, не пропускайте да разгледате ранновизантийската крепост и средновековен град Хоталич. През средните векове той се е наричал Хотел – административен, стопански и духовен център на региона. На него е наречена административната област Хоталич след турското нашествие.
За съществуването на древния град в Севлиевско се знае отдавна заради каменен строителен надпис, намерен случайно от селяни в района на Батошевския мъжки манастир през 30-те години на ХХ век.

Историкът Даниел Кацев-Бурски разчита надписа така: „Този храм построиха Гено от Хотел и Петър от Търнов”. Надписът датира от средата на XIII век, когато е царувал Михаил Асен.
Според друг надпис, който се съхранява в БАН, цар Михаил Асен, син на цар Иван Асен и внук на стария Асен, е построил в Маториеви гори (старо славянско название на Стара планина – б. а.) манастир в името на пресвета Богородица Маторска и на евангелиста Йоан Богослов.

Обителта е била подчинена единствено на българския патриарх и царят й дава във владение селата Батошево, Рибаре и Витен, за да се издържат монасите от приходите им. Дълги години изследователите на севлиевската история търсят мястото на град Хоталич. Предполагали са различни места – край Градниця, на Витата стена над с. Яворец, но там намират само малки феодални замъци.
Градът се „появява” случайно през 1979 г. при терасиране на залесяване в местността Джевизили бунар, на 4 км северозападно от Севлиево. Там работниците от горското стопанство се натъкват на каменни зидове.

Викат специалисти от Историческия музей в Севлиево, веднага са започнати разкопки. Още първата година са разкрити зидовете на два големи християнски храма – византийска базилика от V век и българска еднокорабна църква от Х век.
На бял свят изникват десетки каменни жилищни сгради, работилници за обработка на метал, пещи за керамика. В източната част е разкрита още една църква, а на стръмния хълм на селището са разкрити мощни крепостни стени, кули и входове на отбранителната крепост, в която има малка болярска църква, голяма жилищна сграда, казарми и складове.

Вече няма никакво съмнение, че Хотел – Хожтелец – Хоталич, както е наречен градът в османските данъчни регистри от XV, XVI и XVII в., се е намирал на това място. Монетите, керамиката и други находки свидетелстват, че в полиса е имало уседнал живот от края на Х до средата на XVII век.
Градът е имал четири квартала, обградени от каменни стени, а във всеки от тях се е намирала голяма жилищна сграда, вероятно обитавана от кварталния старейшина.

Повечето жилища са били с масивен каменен долен етаж и дървен втори, като на някои места дори са запазени каменните стълби. Край двете църкви в града са разкрити повече от 70 погребения с пищен погребален инвентар – гривни, пръстени, наушници, стъклени мъниста, изделия от керамика и кост. Днес от Хоталич могат да се видят високи до 3 метра крепостни стени, дълги 900 м, пет порти, четириъгълната наблюдателна кула. Друга кула, но в центъра на Севлиево, е сред най-красивите места в балканския град. Часовниковата кула е и най-старата запазена обществена постройка тук.

Според някои източници, тя е построена през 1777 година, други смятат, че годината, изписана с арабски цифри над входната й врата, е 1779-а. Около век по-късно тя е спомената от известния австроунгарски пътешественик, археолог и етнограф Феликс Каниц.

При едно от пътуванията си той отсяда в Севлиево и в пътеписа си „Дунавска България и Балканът” описва и Часовниковата кула. Паметната плоча, монтирана върху стената й, отразява събитията от юли 1877 г., когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след шествие на гражданството хусарите сядат при часовника да си починат и да се нахранят. Във вътрешността на кулата е камбаната, в стените са направени отвори, за да се чува звънът. С каменни релефи са изобразени строителни инструменти, военни предмети, различни розети. Куполът е изключително красив, обшит с медни листи.

Недалеч от мястото се намира и красивият мост над река Росица, сътворен от самоукия майстор Кольо Фичето от Дряново по време на Кримската война. Строежът започва през 1856 г., а заради липсата на средства работата върви бавно. Мостът е дълъг 110 метра, поддържан е от седем свода. Съоръжението е удължено през първата половина на ХХ век, поставени са и каменни парапети. По-късно двата края на моста са украсени с лъвски фигури, заради които местните започват да го наричат Лъвовия мост.

Севлиево се слави и с един от първите монументални паметници у нас в памет на загиналите в Априлското въстание и Освободителната война. Идеята за Паметника на Свободата е на оцелелите опълченци и поборници, обединили се през 1882 г. в опълченско дружество „Лев”. Планът е на архитекта на Севлиевски окръг Хюго Геслер , а с изработката на постамента се заема италианският майстор каменоделец Дебонно Аполони.
Художникът Отто Хорейши рисува проекта – млада жена, символизираща свободна България. В лявата си ръка тя държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи.

Петко Р. Славейков избира текстове за четирите бронзови плочи на постамента. Изработката на статуята е поръчана във фабриката за художествено леене „Рихард Вагнер”. Самата творба е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки, автор на много паметници у нас и по целия свят. Изработката на паметника отнема 12 години и около 30 000 златни лева, 2/3 събрани от дарения. През февруари 1894 г. статуята пристига с кораб от Виена в Свищов, а от там е превозена до Севлиево с волски коли. Паметникът е поставен на мястото, където след кървавия погром са обесени осем от ръководителите на Априлското въстание.

Районът на Севлиево е благодатен и за почитателите на религиозния туризъм. Един от символите на града е храмът „Свети Пророк Илия”, за който се предполага, че е строен през ХVІІ век. Интересни са и два манастира в севлиевското село Батошево, на 16 км от градчето. Мъжкият “Успение Пресвятия Богородици” е възстановен през 1836 година на мястото на стария, който датира от XIII век, времето на цар Михаил Асен.
След падането на Второто българско царство под османска власт той потъва в разруха и забвение, но по време на поредната чумна епидемия в началото на ХІХ век семействата на няколко севлиевски първенци се спасяват в околностите на манастира и дават дума да го въздигнат отново.

По време на Априлското въстание Батошевският манастир е опожарен, но храмът по чудо оцелява. В центъра на с. Батошево се намира и девическият манастир „Въведение Пресвятия Богородици”, който датира от 1872 г.
Връх във възрожденската архитектура е етнографският комплекс Дандолови къщи. Те са построени от богат севлиевец за него и двамата му сина, като всяка една от трите къщи има порта към улицата и към двора. Реставрирани са през 1973 г. и сега в тях се съхранява архитектурно-етнографското наследство на града.

Камен Колев

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.