Днес си спомняме за българския актьор и певец Асен Кисимов!

Асен Кисимов е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР и др.) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.

Асен Ангелов Кисимов завършва актьорско майсторство при проф. Г. Стаматов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1959). Дебютира в ролята на Сашко („Барабанчица” – А. Салински) в ДТ – Бургас (1959). Работи в ДТ – Бургас (1959 – 1962), Театър „Българска армия” (1962 – 1964, от 1972), театър „Народна сцена” (1962 – 1964), Театъра на поезията и естрадата (1966 – 1969), Театър „София” (1969 – 1972). Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ (1972 – 1973) и художествено слово в Славянски университет (1996 – 2000).

Театрални роли: Реджеб бей („Чудак” – Н. Хикмет), Присипкин („Дървеница” – Вл Маяковски), Порфирий Петрович, Аз („Престъпление и наказание”, „Смешният човек” – по Ф. М. Достоевски), Поетът („Поетът и планината” – И. Теофилов), Адвокатът („Табакера 18 карата” – Н. Русев), Мильо Бузата („Пътеки” – Н. Хайтов), Перчихин („Еснафи” – М. Горки), Петя Трофимов, Фирс („Вишнева градина” – А. П. Чехов), Бунту („Сизве Банзи е мъртъв” – А. Фюгард, Дж. Кани и У. Нтшона), Лебедев („Иванов” – А. П. Чехов), Гунчо („Има ли смисъл да утепваме мечка” – П. Панчев), Сержантът („Ученикът на дявола” – Дж. Б. Шоу), Фортунато („Рибарски свади” – К. Голдони), Лари Слейд („Явява се разносвачът на лед” – Ю. О’Нийл), Хаим („Чудо” – Ив. Радоев) и др.

Кино роли: Студентът на пейката („Точка първа от дневния ред” – 1956, реж. Б. Дановски), Борето („Години за любов” – 1956, реж. Я. Янков), Йордан („Понеделник сутрин” – 1966, реж. И. Акташева и Хр. Писков), Матей („И дойде денят” – 1973, реж. Г. Дюлгеров), Следователят Урумов, Журналистът, Бащата на Борис („Да изядеш ябълката” – 1976, „Топло” – 1979, „Бронзовата лисица” – 1991, реж. Н. Рударов), Учителят Гърбатко („Рицарят на бялата дама” – 1982, реж. П. Каишев), Мишо („Ева на третия етаж” – 1987, реж. Ив. Гръбчева), Бащата на Ламбо („Бягащи кучета” – 1989, реж. Л. Тодоров) и др.

Носител на национални награди и държавни отличия.

Асен Кисимов е един от най-известните и обичани български актьори. Започва да играе със собствените си име и фамилия – Асен Кисимов. Поради големия успех се пуска слух, че той е роднина на Константин Кисимов и затова е протежиран. Поради тази причина продължава работата си под псевдонима Асен Ангелов, така е упоменато името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. Като водещ на популярното радио предаване „Час на слушателя” на БНР по програма „Хр. Ботев” е познат като бате Асен. Озвучил е десетки приказки за най-малките, изпял е едни от най-известните детски песнички като „Тече, всичко тече”, „Къде остана детство мое”, „Зайченцето бяло” и др., които се пеят и днес .

След като завършва тогавашната Първа Руска Гимназия „Калинин” в София, Асен е приет да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на проф. Георги Стаматов. Попада в силен клас, заедно с Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър (Мито) Манчев. Изпитът му в първата година от следването е през юни 1955 г., а на следващия месец Кисимов участва и за пръв път в кино-продукция – „Точка първа от дневния ред” е първият цветен български филм. Режисьор е Боян Дановски, по музика на Любомир Пипков.

През януари 1957 г. като студент в трети курс той заминава за Москва по покана на свои бивши съученици. За 20-дневния си престой там успява да се наслади на няколко прекрасни пиеси с изключително добри актьори — впечатление, което също остава за цял живот и което той нарича „чудеса от актьори”. След изпита си в трети курс на ВИТИЗ, Асен играе и във втори филм – „Години за любов”, където е в ролята на Борето. Режисьор на филма е Я. Янков, оператор е Въло Радев, а музиката е на Александър Райчев.

През 1959 г. актьорът полага държавния си изпит по художествено слово във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. До този момент Кисимов е участвал в 18 пиеси и 3 филма. Думите на Учителя Стаматов обаче се запечатват в съзнанието на младия актьор: „Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра.” – казва често Георги Стаматов.

Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България” в България, както и в Холандия, Израел, Унгария и Австрия, записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най- известни песни, обмисля спектакъл за 70-годишния си юбилей…

На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в Благоевград изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж”, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьорът-франкофон развълнува публиката със стихове на Веселин Ханчев, посветени на Франция и изпява няколко шансона, измежду които и една от любимите му френски песни „Et si tu n’existe pas” („Ако ти не съществуваше”) на Жо Дасен. В този момент посланикът на Франция и голям приятел на България Н. Пр. Ив Сен-Жур напълно нарушава протокола и развълнуван скача да прегърне Кисимов. Това е последната песен, която актьорът изпява. Вечерта се прибират с Румен Жерев, в чийто дом в Благоевград е отседнал на гости и щастливо мечтаят за бъдещите си начинания. На сутринта сърцето на Асен Кисимов внезапно спира да бие.

Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им.

„Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят. (…)
Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба…И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот.” – Асен Кисимов

Източник: cinefish.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.