Днес е роден българският кларинетист Иво Папазов – Ибряма!

Иво Папазов, по прякор Ибряма, е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти) от цигански произход.

Иво Папазов – Ибряма е роден на 16 февруари 1952 г. в Кърджали. Започва да свири още от дете. Учи в Строителния техникум в Кърджали. Първия си оркестър формира през 1974 г., но известен става с оркестър „Тракия“, основан през 1978 г. По време на т.нар. „Възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен.

В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна и циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен „Пътуването на Орфей“.

След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

За международната музикална общественост го открива Джо Бойд.

От края на 1980-те години живее в Богомилово.

През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

„ Свръхестествен гений на кларинета. “ — Вестник „Индипендънт“

Избран е за доктор хонорис кауза на СВУБИТ (21 декември 2005 г.).

През 2005 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Стара Загора.

През ноември 2015 г. е награден в Годишните фолклорни награди за цялостен принос към българския фолклор и неговото популяризиране със статуетка, плакет 100 години от рождението на Борис Машалов от наследниците му и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова от наследниците

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.