Георги Живков – Жрецът на Просвещението

Пламенният възрожденец, революционер и политик Георги Живков е роден през 1844 г. в Търново, в семейството на търговеца Атанас Басмаджията, брат на просветния деец Никола Живков и на Вела Живкова-Благоева. Следва във Военномедицинското училище в Цариград. Учителства в Ески Джумая, Варна и Русчук.

През 1862 г. участва във въстанието на Хаджи Ставри в Търновско и в подготовката на Хаджи Димитровата чета през 1868 г. Един от основателите е на БРЦК в Букурещ. А в навечерието на Априлското въстание като близък съратник на Стефан Стамболов е изпратен в Сърбия за уговаряне на общи действия при избухването на въстанието. Среща се със сръбския военен министър Тихомир Николич, с който обсъждат плана, когато започнат военните действия на Събрия срещу Турция през лятото на 1876 г., да се пристъпи и към съответни едновременни действия в България. От Белград обещават да изпратят 30 хиляди пушки за въстаниците в България и още 2 хиляди за въоръжаване четата на Панайот Хитов. Но поради преждевременното избухване на Априлското въстание взаимодействие не се осъществява. Георги Живков посреща с горест вестта за прекършване на нарония подем.

Когато на 18.VІ.1876г. се обявява Сръбско-турската война, към доброволческите дружини на български воеводи начело с Панайот Хитов под обединеното командване на руския генерал Черняев се присъединяват много наши сънародници. Към тях се включва и Георги Живков. Участва в сраженията при селата Салаш и Бабина глава. По предложение на войводите ген. Черняев поставя задачата да настъпят в Северозадна България и да повдигнат народа на въстание. Но през октомври обединените сили на сърби и българи са разгромени.

След Освобождението на България от през 1878 г. Георги Живков се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Става първият български кмет на Търново, после е окръжен управител на София, а след това и директор на Варненската девическа гимназия. Избиран е шест пъти за депутат, председател е на три народни събрания, регент след абдикирането на княз Александър І, министър на финансите и два пъти министър на народното просвещение. Като виден деятел в Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, взема участие и в избирането на Фердинанд за български цар.

По инициатива на Георги Живков през 1888 г. се гласува закон за Висшето училище. Във връзка с провежданата правописна реформа пак по негово настоянане излиза сп. „Български преглед”. Той е и автор на Закона за народното просвещение в 1891 г. и на Избирателния закон от 1893 г. В Европа е известен като жрец на Просвещението.

Умира на 6 май 1899 г.

Петър АТАНАСОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

25 КОМЕНТАРИ

  1. Wow! This could be one particular of the most helpful blogs We have ever arrive across on this subject. Actually Great. I am also a specialist in this topic therefore I can understand your effort.

  2. Your style is very unique in comparison to other folks I ave read stuff from. I appreciate you for posting when you ave got the opportunity, Guess I will just book mark this page.

  3. That is a great tip especially to those new to the blogosphere. Short but very accurate information Appreciate your sharing this one. A must read article!

  4. Way cool! Some very valid points! I appreciate you writing this write-up and also the rest of the site is also really good.

  5. My brother suggested I might like this blog. He was entirely right. This post actually made my day. You cann at imagine simply how much time I had spent for this info! Thanks!

Comments are closed.