Габренски манастир „Свети Димитър“ край село Габра

Българският православен Габренски манастир „Свети Димитър“ се намира във Вакарелския дял на Ихтиманска Средна гора, на около 4 км по пътя югоизточно от центъра село Габра. Тръгвайки от читалище „Стоян Богданлийски” по асфалтовия път в южна посока след около 2,2 км, косо в ляво тръгва добър черен път (има табелка на стоманен електрически стълб), който води до манастирските поляни.

Манастирът е известен още и като Чукуровски (до 1934 г. селото се е казвало Чукурово), а на местен диалект е „Свети Митър“ (от Димитър) или просто „Манастиро“.

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Димитър Солунски Чудотворец.

Има сведения, че преди изграждането на сегашния манастир на мястото му е имало малък параклис, посветен на Света Марина, а според други източници на Свети Мина. Има и предания, че тук е имало манастир от времето на Второто българско царство, който бил разрушен при завладяването на региона от турците.
В долът под манастира и сега е запазен стар извор (аязмо) с оброчен кръст, до който се стига по стълби, изкопани е пръстта.

Сегашната света обител е строена през 1866 г., а еднокорабният, едноабсиден храм е зографисан през 1867 г. Зографите му, съгласно ктиторския надпис над вратата са Константин Геров и ученика му Костакия от Самоков.

Историята на Габренски манастир „Свети Димитър“ започва през 1865 г., когато жителите на село Габра изпратили своя съселянин Иван Чакъров в Цариград, да измоли разрешение от османската власт за градежа на светата обител. Просителят се присъединил към овчари от Панагюрище, слизащи към Бяло море и след тримесечно пътуване се завърнал с жадуваното разрешение. По време на пътуването си и досега с чужденци, Иван Чакъров научил френската дума „пардон“, и я използвал доста често. Поради тази причина му бил лепнат прякора „Пардоно”, а той станал родоначалник на големия Пардонски род в селото. Когато починал през 1894 г., признателните му съселяни го погребали до югоизточната стена в дясно от апсидата на храма, където и до сега се намира надгробният му кръст, вече и с паметна плоча. А зад апсидата на храма има още един стар оброчен кръст.

Към манастирските имоти били изградени магерница и отделна сграда за монасите, както и друга за нощуване на поклонници. Манастирът разполагал с 500 декара гора, около 100 декара ниви и ливади, както и 50-60 говеда, и над 100 овце. На сегашната манастирска поляна могат да се видят няколко вековни габъра, които помнят историята на манастира.

Местните миряни, освен щедри дарения за градежа, подарили на манастира и няколко требници, издадени в Киев и Москва, както и „Поучително евангелие“ от Софроний Врачански, издадено в Белград през 1868 година в книгопечатницата на Никола Стефанович. Първият свещеник на Габренски манастир „Свети Димитър“ бил Боне Кръстев от съседното село Горни Пасарел (бивше софийско село, изселено, заедно с близките села Шишманово и Калково, поради построяването на язовир Искър). През 1898 година лично софийският митрополит Доситей представя новия свещеник Георги Бързанов.

Габренски манастир „Свети Димитър“ не е действащ, а храмът се отваря на храмовия празник (26 октомври- Димитровден) и на професионалния празник на миньорите (18 август- Ден на миньора), който по традиция се празнува на манастирските ливади.

По инициатива на свещеника от съседното село Нови хан, както и на местните жители, има планове за възстановяване на манастирския комплекс и превръщането му в действаща света обител.

Източник: strannik.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.