Вторият Освободител

След като изгубил битката при Шипка и възможността по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, Сюлейман паша подирил нови възможности да окаже помощ на обсадените турските войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се отзове в гръб на руските войски.

Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов, първия освободител на Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини. За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-ти Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция русите не удържали натиска на многобройните турски орди, в помощ на които били и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди.

В резултат на изгубената битка край Марян русите отстъпили на втората позиция край с. Синжирци, за да запазят града от набезите на войските на Сюлейман паша. В същото време щабът на подразделенията в Златарица организирал отбраната от настъплението откъм селата Кесарево и Джулюница.

Позицията при с. Синжирци не удържала и русите отстъпили на Йовковската позиция. Турците отново завладели града и го подхвърлили на грабежи и насилие. През Еленския боаз турски части завладели отново и селата Златарица и Миндя. На височината на Златаришка могила в двата края били окопани по 4 дългобойни оръдия.

Този ход на турците принудил хората от освободените от полковник Лермонтов селища да бягат в посока на Търново и Горна Оряховица. Ако населението от Златарица и Миндя не било избягало, би го последвала и сполетяла съдбата на Стара Загора и Батак.

Така попаднали отново под гнета на турските войски и башибозука под водачеството на Сюлейман паша, които нападали, както от страната на Елено-Твърдишкия проход, от Кипилово, Стара река и Тузлука, както и от Кесарево и Джулюница, селищата от западната страна на Еленския балкан отново били принудени да бягат.

И тогава положението било спасено от настъплението на втория освободител на този край генерал-майор Малахов, който повторно ги освободил.

Именно затова в рапорта си командващият ген.-лейтенант Делингхаузен писал:

„Боят край Златарица и Миндя може наистина да се нарече юнашки. Всички до един се държаха мъжествено. Главна заслуга за победоносния изход на сражението имаха ген. майор Малахов и полк. Красовски, тяхната разпоредителност, хладнокръвие и мъжество.“

И наистина, в тези героични битки се проявили частите под командването на полк. Красовски, както и на неговия подчинен майор Емелаки, който организирал отбраната на позицията в местността Свирчинака от турските набези в близост до с. Миндя. В развилата се жестока битка, макар и от подкрепящата ги артилерия, турците били сразени, като дали повече от двеста убити и много ранени. За жалост, в тази битка загинали и 30 руски богатири заедно със своя смел командир майор Емелаки. Други 7 драгуни загинали в местността Долното ливаде край с. Миндя, паметник на които бил издигнат на височината Попово бърдо в близост до Златарица.

Отделно от това признателните миндювчани със съдействието на първенците на селото Кръстю Велков, Иван Разсуканов, Пею Пелтеков, Аврам Колев, Юрдан В. Пенчев, Слави Стоянов и др. решили да построят паметник в чест на загиналите войници на майор Емелаки во главе с техния командир.

Благородната инициатива била подкрепена от вдовицата на загиналия край селото майор Емелаки, която дошла специално от Русия на мястото и предоставила своята лепта, като дала половината от средствата за паметника на защитниците на Миндя, които завинаги остават жители на защитаваното от тях село с цената на живота си.

Още повече, че те за втори път спасяват селото от завладяването и поругаването му. Както и на останалите селища от Еленския край, след настъплението на военните части, командвани от ген.-майор Малахов, вторият освободител на Еленския край след полк. Лермонтов.

Александър БЪЧВАРОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

40 КОМЕНТАРИ

  1. ZgwTdV This content has a lot of great information that is apparently intended to make you think. There are excellent points made here and I agree on many. I like the way this content is written.

  2. You ave made some good points there. I checked on the net to find out more about the issue and found most people will go along with your views on this website.

  3. Very nice article and straight to the point. I don at know if this is actually the best place to ask but do you folks have any thoughts on where to employ some professional writers? Thanks

  4. Wow, amazing blog layout! How long have you been blogging for? you make blogging look easy. The overall look of your web site is magnificent, let alone the content!

  5. It as exhausting to seek out educated folks on this matter, however you sound like you realize what you are speaking about! Thanks

  6. It as not that I want to replicate your web page, but I really like the design. Could you let me know which design are you using? Or was it especially designed?

  7. Wow, superb blog format! How long have you ever been blogging for? you make blogging glance easy. The total look of your website is magnificent, let alone the content!

Comments are closed.