„Все за милата и пресвята майка България!”

Ботевият четник Атанас СВЕЩАРОВ:

„Роден съм в 1847 година… в чисто българското село Горно Броди, Серско, от родители българи, православни. Бях още десетгодишен, когато баща ми ме уцени за дървар в родното ми село. После се захванах на работа в град Сер при един бакърджия. На другата година отидох при друг господар – един воденлия, гръкоманин. От неговите приказки най-много ме домъчняваше, защо ми казваше, че българите сме били прости и глупави. От там избягах и отидох в Света гора, сетне в Цариград работих, отидох и в Одеса. Там постъпих на работа при един хлебар, но и там ни обиждаха, че сме били българите прости мужици…” Така започва житейската си изповед в автобиографията си Атанас Свещаров, участник в четата на Христо Ботев, смел поборник за националното ни освобождение, работил „…все за милата и пресвета майка България”.

През 1868 г. моли живеещите в Одеса български революционери да му помогнат „… да си найде и той своето място в борбата”. Богатият търговец от български произход Николай Тошков му съобщава, че може да го изпрати с няколко момчета, които ще се присъденият към четата на Хаджи Димитър във Влашко. Атанас Свещаров веднага приема, но докато стигнат до Гюргево, Хаджи Димитър вече бил заминал. Влашкото правителство ги арестува и ги държи в затвора 40 дни и нощи.

След излизането от затвора Свещаров живее в Браила и Турну Мъгуреле, но най-дълго – в Букурещ. Когато избухва въстанието в Херцеговина, тръгва за там „защото турчинът ни е враг общий и общо трябва да се бием срещу него”. Със своя земляк Тодор Стоянов от Неврокоп, който по това време е емигрант в Румъния, преминава Дунав и стига до Кладово: „Там ни държаха чак до Димитровден и един ден току ни казаха сърбите, че дошъл указ на техния княз за примирие…”

След това Атанас Свещаров се връща в Турну Мъгуреле. Ето какво разказва за формирането на четата на Христо Ботев: „Един ден отидох да обядвам в готварницата на един наш българин, тетовчанин. Той ми каза, че днеска пристига комисия от Букурещ, за да записват момчета за четата, която ще премине да се бие с турцету. Отидох тогава при верния ми другар Тодор Стоянов, родом от Неврокоп, и му явих, че пристигат хора от комитета да записват момчета за четата. В неделя намерихме още троица и отидохме заедно, та си верно и честно слово дадохме, че на определения ден ще сме готови да се събереме и да умреме за милата ни Татковина.”

И на 16 май 1876 г. от Турну Мъгуреле, заедно с още неколцина смелчаци, между които е и Никола Войновски, Атанас Свещаров се качва на борда на „Радецки”:

„Когато параходът стигна средата на Дунава, дружината захвана да се раздвижва като мравуняк… Излезнахме всички, и знамето се отвори. И кой как стъпяше на земята, и се покланяше и я целуваше. И обещаваше: „Майко, пресвята Българийо! За тебе днеска кръвта си ще проливаме!…”

От сраженията особено тежко е това при Милин камък. По-нататък Свещаров разказва и за боя на връх Вола, където загиват много негови другари, където пада пронизан от турски куршум и войводата Христо Ботев. С неколцина от оцелелите четникът търси спасение в близкия горист склон. Преодолявайки много трудности, с Тодор Стоянов тръгва на юг. В Родопите над Бабяк срещат влах овчар, който вместо да им даде хляб, довежда турски войници, които ги отвеждат първо в Разлог, и от там в Неврокоп, където заседава военен съд за участието на местното население в Априлското въстание. Свещаров е изправен пред местния големец Тефик бей, който го ударил с железния шиш на бастуна си. Поборникът дръзко му казва:

„Ефенди! Защо не скриеш шиша в бастуна? Аз не съм разбойник и няма какво да крия. Ние излезнахме от Влашко, за да си искаме Татковината! И ти нямаш право да ни преследваш като разбойници!”

От Неврокопския затвор Атанас Свещаров е изпратен в затвора в Сяр, откъдето е прехвърлен в Софийския затвор. Тук са и другите заловени Ботеви четници, които чакат да бъдат осъдени на смърт. Но внезапно пристига вестта за помилването им. Под напора на европейското обществено мнение и масовите протести за убийствата при потушаването на Априлското въстание в Турция е извършен дворцов преврат и е дадена политическа амнистия.

Излязъл на свобода, Атанас Свещаров се отправя към родния край. В Горно Броди скоро обединява местните революционни дейци в борбата срещу решенията на Берлинския конгрес, които откъсват българите от Македония от свободна България.

Животът му завършва през 1930 г.

Иван МАРКОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.