Войводата Кръстьо Асенов Мечката – поборник за свободата на Македония

Войводата Кръстьо Асенов от Сливен е сестрин син на войводата Хаджи Димитър. Кръстю Асенов е от българите, отдали живота си на Македония.

Като участник в освободителните борби е известен повече като Мечката или Черкеза. Преди да поеме към планините на Македония и да вземе оръжие в ръце, завършва гимназия във Варна, за известно време е учител, записва се във Висшето училище в София (сега СУ „Св. Климент Охридски“), но не го завършва, тъй като желанието да се посвети на борбите за свобода му е по-близко до сърцето.

Вдъхновен от делата на чичо си Хаджи Димитър, още преди да замине за Македония, бил пленен от идеята да се посвети на нейното освобождение. Английската писателка Мерсия Макдермот в книгата си „За свобода и съвършенство“, посветена на Яне Сандански, описва такъв случай: Кръстьо Асенов с група младежи от Сливен е на известните Сини скали над града в Стара планина. Тук той изважда кама, насочва я на югозапад в посока на Македония и заедно с другите младежи се заклеват да и служат духом и тялом за освобождението и от турско робство. Мерсия Макдермот дава и негово физическо описание – висок, едър, строен, красив.

За идването на Мечката, както вече наричат Кръстьо Асенов, в Македония допринася и паметна среща с Гоце Делчев. По негово желание младият поборник поема училището в село Лешко, Горноджумайско (сега Благоевградско). Това е в есента на 1899 г., когато вече е на 22 години. С присъщата си обаятелност той скоро застава начело на местния революционен комитет на ВМОРО и се заема с разпространение на революционни идеи из цялата околност. От времето на пребиваването му в Лешко Мерсия Макдермот описва и една много любопитна случка. Трябвало в местната църква да се вдигне нова, но тежка камбана. Група селяни се опитали, но не успели и тогава Мечката я грабнал в прегръдката си и сам я изкачил до опреденото и място.

Повечето от революционните си закалки Мечката получава в сътрудничество с войводата Яне Сандански и му става един от най-верните последователи. Сред участниците е и в акцията по пленяването на американската мисионерка Елена (Хелън) Стоун, превърнало се в световната афера „Мис Стоун“. Той, Яне Сандански, Христо Чернопеев и другите автори на това събитие, продължило повече от половин година и заело голяма част от страниците на тогавашните вестници и други медии из Европа и САЩ, са били принудени да изтърпят трудности и лишения до отчаяние. Резултатът обаче е блестящ: получен е откуп от 14500 златни турски лири, равняващи се на 10 кг злато. Мечката е един от тези,чийто принос е най-значим, тъй като се оказва като основен изпълнител на дипломатическите мисии, свързани с аферата, осигуряването на откупа и мистериозното му получаване, като за това е водил преговори с мисионерите и дипломати Чарлз Дикинсън, Сониксен, Пит и други.

От 1902 г. Мечката „броди“ с чета из Влахина планина, „пребродва” и Малешевска, води сражения с турски потери, разоръжава и една върховистка чета. Включва се и в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Преди въстанието се изявява като войвода на чета в района на Кукуш (сега в Гърция). В историческите летописи преди въстанието неговата чета вписва боеве с турски войници в Арджанското блато и край историческото село Послор, Солунско.

Земния си път свършва при трагични обстоятелства на 26.VII.1903 г. в Паяк планина над село Корнишор, когато е само на 26 години.

Образът на войводата Кръстьо Асенов – Мечката и сега витае из планините в Македония. Вплетен е и в „Илинденски образи“ на историка Йордан Ванчев, в книгите на Мерсия Макдермот, в романа „Роби“ на Антон Страшимиров и много други писания.

Борис САНДАНСКИ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.