Варна в средните векове

Трудно и бавно било възстановяването на Варна след аварските нападения. Дошлите от север аспарухови прабългари постепенно се смесили с местните славяни и заживели заедно (Има мнения, че във варненския „акропол“, т.е. Римските терми между Аспарух и посланиците на Константин Погонат е сключен акта по основаването на българската държава, както и споразумение със славянските племена за защита от външни нападения). Въпреки, че стените на града все още били в руини, заобикалящите го високи хълмове го пазили от вражеските набези. Не бил защитен само от юг, покрай морето, затова там насипали висок земен вал.

През следващите два века и българи и византийци завземали Варна, докато през 971 г. Североизточна България преминала за дълго под византийско управление. Оживили се улиците и пристанището, в крепостта започнал нов живот. През 1190 г. цар Асен I имал за кратко града, но император Исак II успял да си върне властта. Варна била във византийски ръце до 1202 г., когато след няколкодневна обсада цар Калоян я завладял. За да превземе здравата крепост той построил висока подвижна кула, широка колкото градския ров, по която войниците се прехвърлили през стените. С жестокост се разправил с ромейския гарнизон, после разрушил крепостните стени и се оттеглил. Калоян нанесъл тежък удар на града, който се съвземал бавно. Едва в края на XIII век, когато цар Иван Асен II установил по-сериозни отношения с Венеция и Генуа Варна възвърнала значението си на търговски център и най-важно зърнено пристанище на България. Тогава бил създаден и морски флот.

С преполовяването на XIV век вътрешните междуособици отслабили българската държава, а Варна останала във владение на болярина Балик, наследен от деспот Добротица. По това време турците вече заплашвали Европа. Опасявайки се от тяхно нашествие цар Иван Александър сключил договор за ненападение и за взаимодействие при нужда. Това не се понравило на византийския император Йоан V Палеолог и той потърсил помощ от запада. Обезпокоен от успехите им папа Урбан V призовал западния свят на свещена война против турците. Тогава граф Амедей IV Савойски предприел поход към Константинопол и го превзел. Като разбрал, че връщайки се от Унгария Йоан Палеолог е задържан от българите, Амедей насочил войските си срещу българските черноморски градове.

Било октомври 1366 г. Окуражена от лесните победи на юг, на 25 октомври флотата достига до Варна и я обсадила. Но крепостта била здраво укрепена, а и защитниците се защитавали храбро. След няколкократните атаки, понасяйки големи загуби кръстоносците започнали преговори. За да вдигнат обсадата те поискали пропускането на императора и освобождаването на пленените рицари. Споразумението било постигнато и Амедей се оттеглил.

През 1386 г. Варна станала владение на Иванко Тертер, син на Добротица, и негова столица. Той успял да изглади отношенията с Търновското царство и да сключи мирен и търговски договор с генуезците. Взетите предпазни мерки били навременни, тъй като спасили градът от пратените от султан Мурад войски. Но деспотът вече не се чувствал сигурно тук и след 1388 г. преместил столицата си на Калиакра. Все пак през 1393 г. Варна била превзета от султан Баязид I. В началото на следващия век един от трите му сина – Сюлейман отстъпил крайбрежието на Византия. През 1411 г. другия син, Муса разбил Сюлейман и завзел и Варна. Но скоро му се наложило да го отстъпи на брат си Мохамед, който пък го дарил на Емануил Палеолог в знак на признателност, че запазил неутралитет по време на борбите между братята му.

Ангел Джамбазки

Бързото проникване на исляма към Европа обезпокоило западните феодали и католическата църква. С цел спасяването на Византия и обединяване на християнския свят папа Евгений IV обявил нов кръстоносен поход срещу турците. С тази задача бил натоварен полско – Владислав III Ягело Варненчик унгарския крал Владислав III Ягело. През есента на 1443 г. кръстоносците влезли в България и след битката при Ниш влезли в София. Идващата зима възпряла Владислав III и той спрял настъплението. На следващата 1444 г. рицарите отново навлезли в България. Завземайки всички крепости по пътя си на 9 ноември войските стигнали Варна и установили своя лагер. Околните градове и Варна тържествено предали градските ключове. Но докато чакали помощ от към море кръстоносците били заобиколени от голяма турска армия. Задавала се битка. Сражението започнало в ранното утро на 10 ноември 1444 г на запад от града. Битката вървяла добре, силите на турците отслабвали. И когато вече виждал победата си Владислав III бил съборен от коня и убит. Смъртта му разколебала рицарите, и усилията на войводите му да въдворят порядък не успели. Войските на Мурад II използвали суматохата и се хвърлили в преследване на отстъпващите. Малцина от кръстоносците успели да се спасят, а в чест на храбростта му Владислав III Ягело бил наречен Варненчик. Над Варна и България окончателно се установило турското господство.

Процъфтяващ в миналото град Варна се превърнала в типично ориенталско селище. Търговските и културни връзки с Европа западнали. Сведенията за живота във Варна през следващите четири столетия са малко – предимно от бележките на търговци и пътешественици. През 1595 г. Павел Джорджич отбелязал мизерията на християните, притиснати от тежките данъци и ангарията. След провала на опитите на Западна Европа да възпре турците, поробените балкански народи отправили взор към Русия. Основна цел за руснаците бил укрепения Константинопол, пътя към който минавал през Варна. По време на първия поход през 1610 г. запорожките казаци атакували Варна, като разбили турския гарнизон, ограбили града и освободили много християни – роби. Това принудило турците да укрепят крепостта и да я оградят с дълбок ров.

Известно оживление настъпило след като султанът дал разрешение на западните кораби за износ на зърно от Варна. Градът се споменавал все по-често, обикновено във връзка с износа и вноса на стоки през пристанището. През 1656 г. тук минава турския историк и пътешественик Евлия Челеби. По това време Варна „има всичко четири хиляди едноетажни и двуетажни къщи, които са гивгирени и покрити с червени керемиди. Седем махали са мюсюлмански и пет гръцки, еврейски и арменски… Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите… Много оживено пристанище е: хиляди коля идат и се връщат; ежегодно хиляда и петстотин кораби носят и изнасят стоки по всичките морета….“

След като през 1696 г. войските му превзели Азов и Русия вече имала излаз на Черно море Петър I настоял Портата да разреши руски кораби да могат да минават през Протоците. Несъгласието на султана и настойчивостта на Петър I били причина за многобройни войни. През 1773 г. по време на поредната война, трихилядна руска войска напада Варна по суша и я завзема. През една от портите на градската стена – т. нар. Воевода капусу в крепостта влязла многобройна пехотна част и конница. Варна била в руски ръце за кратко – до 21 юли 1774 г., когато бил подписан Кючюк – кайнарджийския договор. Русите получили път през Протоците и спазвайки клаузите му били принудени да се оттеглят. Но това било частичен успех, тъй като забраната за руските военни кораби останала. Сблъсъците между двете сили се пренесли и в XIX век, а като важен гарнизон Варна не един път е ставала център на военни действия.

3 ВМРО

Източник: gradvarna.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.