Българското опълчение край село Мечка

Всички сме чували за героичните боеве с ключово значение за изхода на Руско-турската освободителна война край Шипка, Плевен и Стара Загора. Днес обаче ще наблегнем на един по-малко известен момент от Освободителната война – титаничните боеве край село Мечка, Русенско, които често биват приравнявани по важност с тези край вр. Шипка и Плевен.

Жителите на селото, свидетелства, за чието съществуване са известни още през XVII в., самоотвержено захвърлят своите животи по време на войната от 1877 – 1878 г. Селяните, преклонили глава пред субашите; селяните, свикнали да ходят пеш от село Мечка до Русчук, за да търгуват; селяните, поддържащи християнските обреди и обичаи със сетни усилия… надигат свирепо глава.

Преди началото на Руско-турската освободителна война много от семействата, живущи в с. Мечка, биват евакуирани, като само малка част от тях се завръщат по домовете си след 1878 г. По сведения на стари хора, които А. Ангелов, автор на ръкопис, описващ историята на селото е интервюирал, голяма част от населението бива избито от черкезите, при опити да вземе част от покъщнината си през нощта.

Сред тези потресаващи зверства, като слънце грее образът на баба Стояна, майка на видния революционер от тръстенишките събития Бени Кръстев. През бурните времена на селските бунтове от 1900 г. срещу десятъка, тя е първата, осмелила се да блъсне пристава от стъпалата на хамбара си. По време на насилственото заставяне на българите в полза на аскерите, баба Стояна укрива семейството си на тавана, „пълен с тезеци/чимове от напластен тор за горене“, цели три денонощия, като самата тя се явява пред турците, обгрижвайки тях и животните им. След това укритите успяват да избягат, ала без дрехи и припаси. По време на Освободителната война, тя умело лавирала между турските и руските укрепления, доставяйки ценна информация на руските войски, които, всеки път щом я зърнат, възкликват „Това е нашата хазяйка!“ .

След като домовете на клетите селяни от Мечка биват опожарени, там не остава друго освен да хванат пушката и сабята и да се впуснат в яростна защита на онова, що е останало от селото, редом с братята „орловци“. Когато руският Източен или т. нар. Русчушки отряд превзема град Бяла и настъпва към укрепения четириъгълник „Русчук – Шумен – Варна – Силистра“, героите на нашата статия изиграват ключова роля при сраженията край селата Мечка, Тръстеник, Иваново, Пиргово, Обретеник, Сваленик и др. През ноември и декември на 1877 г. на два пъти се състоят кръвопролитни сражения, главен боен театър на които е укрепената позиция Мечка – Тръстеник. Едно от най-сериозните и успешни сражения е второто, което трае от 25. ХII – 30. XII. 1877г.

По-рано през есента на 1877 г. турският главнокомандващ Ахмед Али паша бива сменен. На неговата длъжност постъпва Сюлейман паша, който изготвя подробен план за настъпление срещу Източния отряд. Планът за настъпление към гр. Елена обаче бива хитро разкрит от русенския учител Теодор Станчев Джумалиев и Андрей Казанджиев, които първи разкриват на русите предполагаемата атака по фронтовата линия Мечка – Тръстеник и съумяват първи да нанесат удар. Турските войски оказват ожесточена съпротива на 26. XI. 1877г. Трикратно османците настъпват към мечкенските позиции и трикратно биват отблъснати от сякаш обезумялото селско „опълчение“, опитващо се да запази онова, което е останало от родния му дом.

Генерал-майор Цитлядзев, главнокомандващ на руските въоръжени сили, заповядва настъпление, след като врагът бива принуден да залегне в окопите и канавките на фронта под въздействието на артилерийския огън и точната стрелба на Азовския полк. Отстъпвайки към с. Пиргово, турците срещат своя погром, след което решават, че ако настъпят към тръстенишката позиция, биха могли да я превземат. Наистина мъдър ход от страна на вражеския гланокомандващ. Неприятелят бива разгърнат в настъпление от 36 табора, докато русите имали само 6 батальона на позицията. С помощта на опълченците от с. Мечка, те геройски удържат позицията. Лъвове и „орловци“ отново застават рамо до рамо, удържайки със сетни сили врага, докато не пристигат на помощ Бендерския и Тирасполския полкове.

Надвивайки смазващата умора, свила гнезда в телата на войниците, те успяват със завидно въодушевление да се хвърлят в атака и с „Огън!“ и „На щик!“ да изтласкат неприятеля. Така опитът на Сюлейман паша да достигне до Плевен бива предотвратен. Последвал стремглав опит от страна на врага за превземане на гр. Елена, но русите, привидно изтеглили силите си към Балкана, дават решителен отпор. При тези обстоятелства, турският главнокомандващ дава заповед за подновяване на настъплението към фронтовата линия Тръстеник – Мечка. Въпреки голямата численост на турските сили, събрани от цялата околност, планът им за настъпление отново бил разкрит и войниците имат време да се подготвят да дадат стремглав отпор. На 11. XII. 1877 г. врагът прекосява река Черни Лом (край с. Красен), а на 12. XII. преминава в настъпление.

Главно направление на атаката бива село Мечка, околностите на което се превръщат в истинска вакханалия. Започва кръвопролитен артилерийски двубой, ала неприятелят бива на два пъти отблъснат от огъня на храброто българо-руско „опълчение“, след което обърнат в бягство.

Забелязва се някаква цикличност на действията, разиграващи се на сцената на кървавия военен театър – настъпление от турска страна, яростен отпор от българо-руска, следвани от българо-руска атака и погром за османските войски. Явно и Сюлейман паша го забелязва, след като всички негови атаки биват обърнати в паническо бягство. Ето защо, изглежда той разбира безнадежността на по-нататъшните действия и заминава да организира отбраната на самата турска столица, оставяйки бойното поле осеяно с трупове, платили цената за по-нататъшния успех на войната.

Така второто сражение край Мечка извоюва с кръвта на хиляди загинали своето стратегическо значение, съизмеримо с тези на Шипка и Плевен. Въпреки студа, вятъра и дъжда, при които се водят сраженията, „опълченците“ от село Мечка, редом с руските войници стоически изтърпяват условията, жени и деца пренасят вода, храна и информация в името на победата, благодарение на която Плевен пада. Паметта на загиналите освободители – българи и руси, е увековечена от три паметника в околностите на селото, родило герои.

Автор: Велислава Великова

Източник: bulgarianhistory.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.