Български олимпийски успехи: „По-бързо, по-високо, по-силно” в цветовете на българския трибагреник

Леката атлетика е основна част от Олимпийските игри от тяхното създаване в античността. Древните игри включвали спринт с дължина от около 192 метра, а запазени данни за победителите в това състезание датират от 776 година преди Христа. Според историците това е и годината, през която са проведени първите Олимпийски игри. Векове по-късно, след възраждането на модерната олимпиада през 1896, България успява да завоюва слава на най-престижния форум на планетата и в този атрактивен спорт.

Въпреки че България е сред 14-те страни, който участват на първата съвременна олимпиада, проведена само 18 години след Освобождението от османско владичество, страната няма представител в лекоатлетическите дисциплини. Българските лекоатлети дебютират на олимпиадата в Париж през 1924 г. Четирима състезатели представят страната през тази година. Това са Любен Карастоянов, Кирил Петрунов, Антон Цветанов и Васил Венков.

В сравнение с останалите спортове обаче, развитието на леката атлетика в България остава бавно. През 1938 година се провежда първият конгрес на Българския лекоатлетически съюз и се отчита броят на неговите членове. Те са общо 459 младежи и 23 девойки, а само 120 от тези спортисти са над 18 години. Но чак след Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година светът започва да говори с възхищение за българските лекоатлети. В Германия Диана Йоргова печели сребърен медал в дисциплината скок на дължина, а Йорданка Благоева е втора в скока на височина. И двете състезателки остават само на сантиметър от златото. През същата година Василка Стоева печели бронзов медал в хвърлянето на диск. Иванка Христова допълва българският женски триумф с бронз в тласкането на гюле

Игрите в “Монреал ‘76” са изключително успешни за родната лека атлетика. Иванка Христова този път е непобедима в сектора за тласкане на гюле и става първата българска олимпийска шампионка в леката атлетика. Тогава Йорданка Благоева печели втория си медал – бронз в скока на височина, а Мария Вергова печели сребърен медал в хвърлянето на диск. Николина Щерева също става втора в бягането на 800 м. Щерева е и първата лекоатлетка от България, която участва на финала на две дисциплини в една олимпиада. Успех сред мъжете записва Петър Петров, който е един от финалистите в спринта на 100 м в Канада, а на следващата олимпиада в Москва през 1980 печели бронзов медал. В Москва Мария Вергова печели сребърен медал в хвърлянето на диск.

Най-големият триумф за родната лека атлетика идва по време на игрите в Сеул през 1988, когато Йорданка Донкова печели олимпийското злато в дисциплината 100 м с препятствия, а Христо Марков става шампион в тройния скок. Медалът на Марков е първото олимпийско златно отличие при мъжете в лекоатлетическа дисциплина. На същата олимпиада легендарната Стефка Костадинова, която се състезава в скока на височина завършва на второ място, а Цветанка Христова печели бронза в хвърлянето на диск. На следващата олимпиада в Барселона Христова печели сребро в своята дисциплина, а Йорданка Донкова взима бронза на 100 метра с препятствия. Традицията на българските победи в леката атлетика утвърждават световни звезди и в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век Стефка Костадинова вече е една от тях. На Световното първенство по лека атлетика в Италия през 1987 българката поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см, който все още не е подобрен. Златният олимпийски миг за Костадинова обаче идва на игрите в Атланта през 1996, където тя триумфира с титлата.

През 2000 година Тереза Маринова печели златото в тройния скок от олимпиадата в Сидни. Най-големият успех в бягането на 100 м при жените регистрира Ивет Лалова, която на Олимпийските игри в Атина през 2004 година завършва на 4-то място. През 2011-а Лалова демонстрира, че е в отлична форма и спортните коментатори ненапразно я наричат „най-бързата бяла жена на планетата“, след като се класира за финала на 100 метра на Световното първенство по лека атлетика в Южна Корея.

Леката атлетика въплъщава олимпийското мото „По-бързо, по-високо, по-силно” а България показва през годините, че традициите й в този спорт не са изгубени.

Източник: bnr.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.