Българските чети, въоръжените отряди и милицията в Освободителната война

Въоръжените български отряди действали съвместно или в състава на руските части. Те се формирали от жителите на един или няколко населени пункта и се въоръжавали с трофейно турско оръжие, командвани от руски подофицери и офицери.

Изпълнявали различни бойни задачи – сражавали се рамо до рамо с руските войски, охранявали във фланг и тил руските части; водели разузнаване; използвани били като планински водачи, особено през зимното преминаване на балкана (Стара планина) през зимата на 1877/1878 г. и др.

На много места така сформираните български отряди се вливали в руските части и воювали съвместно с тях. Така по заповед на генерал Гурко бил образуван „летящ отряд“ от руските и български конници – доброволци, който получил важна задача да проникне в тила на турците и де прекъсне телеграфната и железопътната линии Търново – Сеймен – Нова Загора в началото на месец юли 1877 г. Отрядът изпълнил блестящо задачата. Затова командирът на 4 Улански полк донася, че полкът се попълва с „50 надеждни българи, доказали нееднократно своята преданост“.

Тези българи заели планинските пътеки и зорко охранявали руския отряд.

Подобни въоръжени отряди имало в 7-ми Кингсбурски полк – отряд от 50 българи; в 3-ти пехотен Нарвски полк – „сотня въоръжени български жители“; в полка на полковник Д. Н. Леонтиев от 7-ма кавалерийска дивизия – самостоятелна въоръжена българска дружина.

Народните доброволчески чети възникнали още в първите дни след навлизането на руските войски в поробена България. Така на 19/31 юли 1877 г. старият хайдушки войвода Панайот Хитов получил от щаба на Руската Дунавска армия разрешение „Да събере една чета от около 100 души за въоръжена защита на независимостта на своя народ“. Такива разрешения (свидетелства) получили и други български войводи, изявили огромно желание пред русите активно да се включат в разгрома на турската армия. В тях се подчертавало: „… Четите, действуващи самостоятелно, пред и на фланговете на руските войски, в никакъв случай да не обръщат оръжието си срещу мирните жители, мюсюлмани…“

Съставът на въоръжените чети варирал от 50 до 100 души, понякога и повече. Начело на тях заставали стари воеводи, калени в много битки срещу вековния поробител. Те се сформирали преди всичко в Стара планина, но имало и много чети, действащи в Добруджа, Тракия и Македония.

С полученото разрешение (свидетелство) войводата Панайот Хитов организирал няколко чети на брой от 30 до 100 души, които действали в района на село Беброво – град Елена. В Еленско се сформирали и четите на дядо Жельо Христов и Христо Николов. През август 1877 г. по време на най-ожесточените сражения на Шипка действащите в Еленско български чети успешно прикривали пътищата от Котел, Сливен и Твърдица към Беброво и Елена.

В края на войната четите на Панайот Хитов и дядо Жельо Христов заедно с Българското опълчение участвали активно в боевете срещу башибозука и отделни турски отряди от армията в района на Котел.

В района на градовете Габрово, Севлиево и Дряново действала четата на П. Манафов, наброяваща 250-300 души. За нея авторът Д. Анучин съобщава, че била „законен охранител на реда в Габровско“. В едно от донесенията след войната се съобщава за 120 конни и 700 пеши четници.

Между градовете Ловеч и Орхание (дн. Ботевград) се сформирали и действали няколко чети под воеводството на Ильо Марков, Димитър Трифонов, Георги Пулевски и Григор Огнев.

Четата на Ильо Марков често действала в тила на турците – в района на селата Български извор, Микре, Голямо Железаре и Малко Железаре.

Четата на Георги Пулевски 2 месеца и половина охранявала Троянския проход и действала в тила на врага. При преминаването на западния руски отряд на балкана воеводата Георги Пулев предал на руското командване ценни разузнавателни сведения за врага които много улеснили настъплението на русите.

Старият воевода Цеко Петков сформирал чета около Троянския манастир, която оказала голяма помощ на руския Троянско отряд, начело с генерал П. Карцов за разгромяването на турските войски и успешното преминаване на Балкана.

Четниците дейно подпомагали руското разузнаване при търсене на обходни пътеки около турските укрепления. Благодарение на това разузнаване отрядът на генерал Карцов атакувал изненадващо турците във фланг и тил и с по-малко жертви сравнително леко преодолял вражеската съпротива. При успешната атака за противника силите в руско-българския отряд били строго разпределени и отделните руски части действали заедно с българските четници.

По време на зимното преминаване на балкана четите на Цеко Петков и Георги Антонов действали в колоната на генерал Карцов, а четите на Ильо Марков и Георги Пулевски – със Западния отряд на генерал Гурко.

Руското командване оценило положително дейността на четите и организирало постоянна, действена връзка с тях. Полковник Артамонов, началник на разузнаването в щаба на Дунавската армия, чрез Панайот Хитов поддържал връзка с всички чети, действащи на левия фланг на руската армия.

Особено важна роля играят четите, действащи в тила на турците. Такава била голямата чета на Петко Киряков, наричан Капитан Петко войвода, която действала внезапно и много дръзко в Източните Родопи, които съгласно договора не са под контрола на русите. Тя била истинско страшилище за турските власти, като в североизточните Родопи и района на Гюмюрджина четниците на капитана се изявяват като истински закрилници на българи и гърци. Тази отлично подготвена и умело ръководена чета с верни ятаци води редица кръвопролитни, но успешни боеве с башибозука, редовната турска войска и бандите на майор Сенклер.

Проследявайки въоръжената борба на народа ни в помощ на руските освободители по време на войната, трябва да съобщим, че участниците в нея са действали безкористно, с цялата си душа в съвместната борба за разгрома на противника.

Благодарността на русите най-възторжено е изразена от руски офицер, проследяващ дейността на П. Р. Славейков:

„И наистина мъчно може да се каже какво бихме сторили ние без Славейков. Той ни доставяше безброй сведения за положението на турските войски отвъд Балкана. Той беше организирал цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. Из целия път при спускането на Скобелевия отряд той отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…И само тогава отдъхна, когато ние минахме Балкана и турците бяха съсипани при Шейново…“

Иван СИВОВ, военен историк

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

9 КОМЕНТАРИ

  1. After I initially left a comment I seem to have clicked on the -Notify me when new comments are added-
    checkbox and from now on each time a comment is added I recieve four emails with the exact same comment.

    There has to be a means you can remove me from that service?
    Thank you!

  2. I’m not that much of a online reader to be honest but
    your blogs really nice, keep it up! I’ll go ahead and bookmark your
    site to come back down the road. Cheers

  3. Hello there! I know this is kind of off topic but I was wondering which blog platform are
    you using for this website? I’m getting sick and tired of WordPress because I’ve had problems with hackers and I’m looking at options for another platform.

    I would be great if you could point me in the direction of a good
    platform.

  4. Hiya! I know this is kinda off topic nevertheless I’d figured I’d ask.
    Would you be interested in exchanging links or
    maybe guest writing a blog article or vice-versa?

    My site covers a lot of the same topics as yours and I think
    we could greatly benefit from each other. If you happen to
    be interested feel free to send me an e-mail. I look forward to hearing from you!
    Great blog by the way!

  5. If you are going for best contents like I do, just pay a visit this web page
    everyday as it provides feature contents, thanks

Comments are closed.