Борис Чобанов и първият следвоенен Международен панаир – Пловдив

Всяка година в града под тепетата се открива поредният Международен панаир – Пловдив. Когато се замислим обаче за развитието на панаира в историята, мисълта ни отвежда до 30-те години на XX век., когато панаирът е организиран за първи път, придобива международен характер и става единствен за страната. Зад този успех стои основателят на панаира д-р Обрейко Обрейков, за когото има написани редица статии, а неговият син Личо Обрейков през 2007 г. издаде книга разкриваща историята на рода Обрейкови. Няма пловдивчанин, който да не е запознат с приноса на д-р Обрейков за панаира. Но малцина знаят кой е Борис Чобанов и каква е неговата роля за възстановяването на панаирните изложения след Втората световна война. Следващите редове са посветени на биографията и дейността по организирането на Първия Републикански (XI Международен) панаир – Пловдив на тази интересна и забравена днес личност.

Борис Чобанов е роден през 1894 г. в Стара Загора. Той е син на Никола Чобанов (Овчаров) и Цонка Петкова Лапкова. Има още двама братя и две сестри. Семейство Чобанови живеят и работят в Голямо Конаре, днешния град Съединение, Пловдивско. Баща му е сержант-майор в дружината на майор Данаил Николаев и куриер (връзка) между майора и четата на Чардафон през 1885 г. Той умира млад на 43 г. от туберкулоза, когато Б. Чобанов е на 7 години. Младият Чобанов завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1915 г. След това се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но скоро е мобилизиран и изпратен на Добруджанския фронт в състава на 73-ти пехотен полк.

По време на военните действия е ранен два пъти, но оцелява. Награден е с орден за храброст. След войната Б. Чобанов завършва университета през 1921 г. и постъпва като стажант в Пловдивския окръжен съд. Запознанството му с учителка от Голямо Конаре и бракът му с нея през 1921 г. го връщат отново в Голямо Конаре, където продължава стажа си като адвокат в Мировия съд. От тогава се включва активно и в обществената дейност като става председател на местното читалище, влиза в управата на местната кооперация и образува партийна група на партията на широките социалисти, каквато до този момент не е имало в Голямо Конаре. Участието му в активната партийна дейност довежда обаче до неговото отстраняване от Мировия съд, поради забрана държавни служители да се занимават с партийна дейност. Така той се отдава да кариерата си на адвокат в Голямо Конаре. Същевременно с това обаче продължава да поддържа връзки и с комунисти, а по време на събитията от 1923 г. укрива издирвани от полицията комунисти.

Едновременно със своята адвокатска дейност Борис Чобанов, заедно със своите братя Кръстю и Александър Чобанови отварят първата в Пловдивска област модерна маслобойна за производство на слънчогледово олио през 1926 г., проектирана и оборудвана по германски модел. Добивът на слънчогледово олио до този момент не е добре развит в България, затова масово се използва шарлан, чийто добив е трудоемък и материалоемък. Поради необходимостта от по-голям дебит вода за машините за производство в маслобойната Б. Чобанов, заедно със своите братя, закупува специални сонди за отриване на подпочвени води. Благодарение на сондите в Голямо Конаре са отрити кладенци за подпочвени води, а това довежда до увеличаване на производството на ориз, ягоди, зеленчуци и памук в района. Увеличаването на производството на памук му дава основание да инвестира във фабрика за обработка на памук. Помощ за строежа и доставките на машини получава от кооперацията „Български памук“, на която става член и председател.

Памукопредачницата е построена през 1934 г. и е първата фабрика за този тип производство в Пловдивска област. Тя е оборудвана с английски машини, закупени от фалирала австрийска фирма. Развитието на Б. Чобанов като индустриалец му осигурява покана за членство в Пловдивската търговско-индустриална камара, под председателството на д-р Обрейко Обрейков. Паралелно с индустриалните дейности Чобанов не изоставя и политиката. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. става пловдивски околийски управител. Пост, който заема по време на кабинета на Кимон Георгиев, след което е отстранен. Отново с активна политическа позиция той се появява през 1937 г., когато подписва петиция заедно с комунистите Тодор Поляков, Христо Стефанов и Йордан Божилов за незабавна и пълна амнистия и освобождаване на задържани комунисти. Освен това в качеството си на адвокат често защитава заловени и изправени на съд партизани. Доставя и прежда от памук безплатно на укриващите се партизани.

През 1938 г. Борис Чобанов отваря фабрика за обработка на памук и в гр. Пловдив, оборудвана с германски машини. По-късно в производството е включено и изработка на трикотаж от памук. Фабриките работят добре до започването на Втората световна война, когато спира вносът на памук от Египет и Индия.

Като виден индустриалец от Южна България Борис Чобанов е търсен партньор за съвместни инвестиции. Името на Чобанов е разпознаваемо в индустриалните среди. По тази линия се среща с директора на дружество „Трансбалкания“ за внос и износ – чехът Павел Кебърле. Заедно построяват фабрика за сушене на плодове и зеленчуци в Голямо Конаре. Най-успешния продукт на сушилнята е мленият червен пипер, който се продава и извън България.

В новата обстановка в страната от 9 септември 1944 г. Б. Чобанов продължава своята политическа и индустриална дейност. Въпреки връзките му с комунистическите среди от предходните години Б. Чобанов става член на Национален съюз „Звено“, партия участваща в отечественофронтовската коалиция с членове основно индустриалци, търговци, лекари, адвокати и др., но малобройна като членска маса. Той става и секретар на пловдивската група на партията и поддържа добри връзки с ген. Хр. Лилков, също от НС „Звено“ и министър на индустрията в периода 31 март 1946 г. – 11 декември 1947 г. Партийните му контакти, както и личните качества на индустриалец и предприемач, му спечелват поста председател на Пловдивската индустриална камара. Това се случва през декември 1944 г.

След като поема ръководството на Пловдивската търговско-индустриална камара Б. Чобанов си спомня, че един ден при него дошъл единственият служител на панаира – Кочо Костов с думите „Известно ли Ви е, г-н председател, че като такъв сте председател и на панаира, на който аз съм касиер, счетоводител, домакин и пр.“ Така започва дейността на Чобанов по организирането на първия следвоенен панаир. Негови помощници в панаирните дела са още д-р Обрейко Обрейков – основателят на панаира, Драган Цанков – бивш председател на Пловдивската търговско-индустриална камара, Борис Костурков – подпредседател на Пловдивската търговско-индустриална камара и кметът на града Иван Перпелиев. Задачата обаче се оказва не лесна.

Фактори от вътрешнополитически и външнополитически план оказват влияние върху организацията на панаира. Новото правителство от 9 септември 1944 г. трябва да осигури излизането на страната от войната – по това време България е във война и с Антихитлеристката коалиция, и с Германия. Първото ОФ-правителство (09.09. 1944 г. – 31. 03. 1946 г.) трябва да подпише Примирието със съюзниците, да изпрати българската армия под ръководството на Трети украински фронт да воюва с доскорошния съюзник Германия, да осигури дейността на Съюзната контролна комисия, която следи за изпълнението на примирието и да проведе демократични избори в страната. Затова централната власт не разрешава да се организира панаир през 1944 – 1945 г.

Пловдивската управа на панаира, начело с Борис Чобанов възприемат панаира в духа на дотогавашната си политика и господстващите виждания за ролята на панаирите. След Първата световна война на международните търговски панаири в световен мащаб се пада голямото значение за раздвижване на търговските отношения и за съживяването на икономиката. Такива са очакванията за функциите на панаирите и след края на Втората световна война. Но самият панаир няма материалната възможност да организира изложение през 1944 г – 1945 г.

Докато трае войната такава възможност не се очертава, защото голяма част от инвентара му е предоставен за ползване от болници, различни организации и за безвъзмездно ползване от съветските войски. Пловдивските дейци се надяват след края на войната, че ще могат да организират Международния панаир в духа на своите разбирания за стопанското значение на панаира. Борис Чобанов предлага да се открие Международния панаир през 1946 г. Но липсата на добри транспортни и други международни възможности, както и е че през 1946 г. се подготвят мирните договори с победените страни стават причина да не се организира панаир до есента на 1947 г.

След укрепването на комунистическата власт чрез съставянето на нов кабинет на ОФ, вече оглавен от лидера на комунистите Георги Димитров на 22 ноември 1946 г. и подписването на Мирния договор от 10 февруари 1947 г. Пловдивската управа получава разрешение от централните власти да организира Международен мострен панаир. Определено е това се случи в периода 31 август до 14 септември 1947 г.

Пловдивските дейци изпращат циркулярни съобщения до всички чуждестранни легации в България, държави, изложители извън страната, обществени институти в чужбина и България, както и до български изложители с условията за участие. Възприет е подходът на личните контакти: Борис Чобанов, д-р Обрейко Обрейков и Иван Перпелиев организират срещи с политическия и стопански елит на страната, с водачите на легациите в София и организират конференции с чуждестранни търговски аташета и български производители.

През май 1947 г. Борис Чобанов, Иван Перпелиев и д-р Обрейко Обрейков успяват да договорят финансова помощ за построяване на четири панаирни палати на левия бряг на р. Марица в размер на 50 млн. лв. Така в края на май започва изграждането на панаирния терен. “Започва един голям обществен строеж, небивал дотогава – градче на Международния мострен панаир в България“, пише в спомените си Борис Чобанов.

Трудността в изграждането на платите, но и общия дух, в които се организира панаирът са изразени в спомена на младия тогава пловдивски архитект Георги Петков:„Липсваше каквато и да е строителна техника, а пък нямахме и опит, защото това бяха първите големи обекти. Налице беше обаче голям ентусиазъм, истинска жар“.

На 31 август 1947 г. XI Мострен международен панаир след 3-годишно прекъсване отново е открит. В чест на обявяването на България за Народна република от 15 септември 1946 г. панаирът е наречен I Републикански. Той е открит от Васил Коларов, държавен глава след отмяната на монархията, а град Пловдив посреща изложителите и посетителите на Мострения панаир със специална украса, множество плакати на български и френски език, възпоменателни значки и за първи път в историята на панаира с четири вида възпоменателни пощенски марки.

Възобновяването на изложенията на Международния мострен панаир – Пловдив е плод на отдадеността и усърдната работа на Борис Чобанов в качественото му на председател на панаира съвместно с другите членове на пловдивската управа. Техният ентусиазъм и разбиране за ролята на панаира за развитието на българските външнотърговски връзки служат да убедят централната власт в значимостта на събитие от такъв характер. Благодарение на дейността на Чобанов, начело на пловдивските панаирни дейци, панаирът възстановява своите изложения и през социалистическото развитие на България. Но съдбата на индустриалците в страната не подминава и Борис Чобанов, въпреки добрите връзки с видни комунисти. След приемането на Димитровската конституция от 4 декември 1947 г. и последвалата я национализация в икономиката, предприятията на Чобанови са национализирани, като само сушилнята за плодове и зеленчуци в Голямо Конаре остава да работи. Фабриките му за памук и слънчогледово олио спират своята дейност като машините и инвентарът им са предоставени на други предприятия с тази производствена дейност.

Връзката му с панаира също е прекъсната, когато през 1948 г. той е отстранен от управата на панаира. До 1949 г. е оставен като член на панаира само д-р Обрейко Обрейков от пловдивските дейци. Според сина на Б. Чобанов по време на сталинизацията той е изпратен в Белене, защото е „подло наклеветен от негов бивш съдружник“, че е убивал комунисти през 1923 г. През 1956 г. е освободен. За кратко работи като контрольор по храните в „Промишлени стоки и бакалия“ – Пловдив, а по-късно като юрисконсулт в материално техническо снабдяване в град Смолян. Заема тази длъжност до края на живота си. През 1982 г. главният директор на панаира Кирил Аспарухов награждава Борис Чобанов с почетна грамота по случай 90 години от Първото българско изложение в Пловдив и дългогодишното му участие в панаира. Две години по-късно на 7 април 1984 г. Борис Чобанов приключва земния си път.

Автор: Мирена Митова

Източник: bulgarianhistory.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.