Беаднос – една от деветте крепости на цар Иван Александър

През 1344 г. българският цар Иван Александър получил от византийската императрица Ана Савойска, за обещаната и помощ срещу Иван Кантакузин обявил се за византийски император в Димотика, девет родопски крепости. Една от тях се намира в с.Беден, община Девин.  За нея споменава Кантакузин изброявайки крепостите в Родопите. Зидовете и досега личат и основите са запазени. Известно е че там при нашествието на турците се е укрепил и защитавал Гордю войвода. Когато османските войски започват да проникват на Балканите, цар Иван Александър и след него Иван Шишман се стремят да укрепят границата на държавата от юг. По това време военачалник на Беданско-девинския регион е войводата Гордю.

Завоюването на Родопите в периода 1370–1380 г. е неясен период, но легендите говорят за кръвопролитни боеве, а най-ярка е историята на Гордю Войвода от Бедан. Двете легендарни битки за Родопа са на Беаднос и край Триград, т.нар. Родопско Косово. И в двете начело е Гордю войвода. Разказите го открояват като несравним герой, отблъсквал с малък отряд успешно и продължително войските на Ибрахим паша, зет на султана Мурат. Защитниците погребали тук в дървен ковчег момиче: погребение, извършено малко преди превземането й от османските завоеватели – в края на XIV в. След продължителна отбрана според легендата една нощ воините пуснали срещу аскера черно-бели овчарски кучета вълкодави и оставили капани. Отрядът се оттеглил към Калето над Дьовлен (дн. Девин).

Родопската съпротива била накрая фокусирана в две седмици по скалите около Триград – Грохотно. В жестока финална битка паднали както османският паша, така и Гордю, който с тежки рани се уединил в манастир и там издъхнал. Останали легендите и спомените, останали паметта, вярата, езикът и българският дух, за да запазят Родопа българска.

Голям интерес предизвиква обаче произхода на името Беаднос. Част от изследователите смятат ,че това е старобългарското прилагателно “бядън”, преведено на български означава “злочест” или човек ,който се намира в беда.
Също така вероятно е то да произлиза от арабската дума “беден”,която означава зид, стена, дувар или крепостна стена. Значението на тази дума не противоречи на едно разбиране за крепост, каквато в действителност има до селото.
Село Беден е разположено върху южните полегати склонове на една от родопските планински вериги с подходящи места за застрояване и земеделие.

Планинският връх на който се намира крепостта, се нарича Сухия връх. Местното население я нарича с името Градището. Южните и северните склонове са доста стръмни над 45 градуса. Крепостта има формата на неправилен четириъгълник, с обща дължина на стените 151 метра, като най дългата е северната с дължина 54 м. Запазени са само крепостните зидове от североизток, на височина 1м. като от запазените зидове може да се съди че дебелината на зидовете е около 1,4м.

Недалеч от Сухия връх се намира местността “Брязово” в която има следи от старо селище, както показват грамадите от камъни в края на нивите, което е било свързано с крепостта.

Според част от изследователите крепостта е била двойна като първата, вътрешната е била каменна а втората, външната-дървена. Този начин на построяване е типичен за крепостите за втората половина на Средновековието.

При направените разкопки са открити следи от средновековна керамика .

По своите малки размери, беденската крепост, не би могла да има военно-стратегическо предназначение, и да пази тази долина. Тя по скоро прилича на феодален замък или крепост за укриване населението на околните села във време на неприятелски нападения.

Крепостта не представлява сериозен интерес за туристите, същата не е добре проучена и от самите крепостни стени е останало много малко. Крепостта по скоро представлява интерес в професионален план за историци и археолози.

Източник: putevoditel.euforum.boinaslava.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.