Баба Тонка – Майката на българската революция

Неизброими са героичните образи на жени от възрожденската ни история. Много са жените войводи, знаменоски и закрилнички, ала няколко оформят фалангата на най-заслужилите.

И сред тях е Тонка Обретенова /1812-1893/, с възторжено самообладание и себеотрицание дала отечествен пример как българите трябва да воюват за своята свобода.

А книгата на Благовеста Касабова „Баба Тонка” /поредица „Дълг и чест” на издателство „Захарий Стоянов”/ показва със силата на художествените внушения този животворен подвиг.

Авторката не натрапва на читателя своето тълкование за приноса на Баба Тонка в революционната борба против османското владичество, а с вдъхновение и вещина вгражда биографичните елементи върху фона от исторически събития, които бележат трудния път към Освобождението.

Майка на пет сина и две дъщери, баба Тонка олицетворява несломимото въжделение на народа да се отърве от оковите на вековния поробител.

Ангел и Петър са в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Безстрашната българска майка е дала жълтици от сватбения си наниз, за да ушие джамадан /жилетка/ за Караджата, отива със сина си Никола в Гюргево и дарява красивата гайтанена дреха на Войводата.

Вижда сред юначните четници своите синове и прелива сърцето й от радост. Не знае, че само няколко седмици по-късно ще плаче за загиналия си син Петър, за осъдения на вечно заточение Ангел и ще изпрати сам самичка до гробището обесения Стефан Караджа…

Тези покъртителни картини, които никаква художествена измислица не може да замени, авторката рисува съкровено и думите й падат като благодатен дъжд в читателското сърце.

„Четирима сина загубих! – изрича съкрушената Баба Тонка. – Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!”

След такива думи дори Историята става на крака.

Защото Тонка Обретенова ще стане най-довереният човек на Апостола Васил Левски. Нейният дом в Русчук ще бъде централа на Тайния въстанически комитет и най-важно скривалище за нелегалните революционери, идващи през Дунава от Влашко.

Синът й Никола Обретенов ще изберат за ръководител на Русенския таен комитет и ще се бие в четата на Христо Ботев, Георги Ообретенов ще участва в четата на Стоил Войвода през времето на Старозагорското въстание от 1875-а, дъщерята Петрана ще ушие знамето на Червеноводската чета и ще бъде нейна знаменоска.

Най-малката дъщеря Анастасия ще се омъжи за великия Захарий Стоянов, който е записал, че чувства Баба Тонка като родна майка.

Много и много са случките, описани от Благовеста Касабова в художествено-документалната книга „Баба Тонка”. Ставаме свидетели на подвизи и самоотвержени актове, но и на малодушни предателства.

Авторката използва своя щедър белетристичен дар, за да ни пренесе в онези почти забравени времена на възвишен героизъм. И за по-голяма достоверност често цитира спомени на очевидци, писма и други автентични извори, за да ни каже, че всичко случило се е истина без измислици и словесни украшателства.

Не по-малко драматичен е животът на Тонка Орбетенова след 1878-а, когато на власт идват службаши и мижитурки и, когато властта бързо забравя заслугите на действителните борци за освобождение.

До последните си мигове тя се бори за повече справедливост, не се примирява със своеволията на партизанстващите политикани.

И живее, затворена в спомените за съпруга си Тихо и убития си син Петър, за Караджата и Хаджията Димитър, за Левски и Ангел Кънчев, за Ботев и за Каравелов, изрекъл неумиращите думи „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата…”

В днешното нихилистично време книги като „Баба Тонка” са повече от необходими. Защото животът на тази безсмъртна българка ни учи как трябва да обичаме Отечеството ни и как можем да съхраним нашата нравственост.

За тези морални поуки трябва да благодарим и на авторката на книгата Благовеста Касабова, която по неподражаем начин ни приобщава към времето, когато се е изковавала свободата българска.

Благовеста Касабова. „Баба Тонка. Животоописание”. Библиотека „Дълг и чест” Издателство „Захарий Стоянов” С. 2017

Боян Ангелов

Източник: literaturensviat.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Comments are closed.