Академик Спас Вацов – основателят на Централната метеорологична станция в България

Спас Вацов се ражда в семейството на тогавашния устабашия на бакалския еснаф в Пирот. Получава за времето си отлично образование. То започва в училището на Пирот и продължава в класното училище в София, в което има честта учител да му е видният просветител и общественик Сава Филаретов. Средното си образование взема от гимназията в Загреб (1976). После три години – до 1879-а – е студент във Физико-математическия факултет на университета в Загреб. За да се издържа като студент, преподава частни уроци и сътрудничи с различни материали на вестници и списания, издавани в Хърватско. В Загреб по това време е организирана Българска ученическа дружина и той е неин почетен член. След напускането на университета идва отново в България, за да се отдаде на многото си народополезни дела, свързани с просвещението и науката.

Кариерата си в просвещението започва като инспектор и директор на Реалната гимназия в Лом. Това е през 1879 г., а от 1880 г. служи като началник на отделение в Министерството на народното просвещение в София. В същото време отговаря и като директор на Софийската класическа гимназия. Нови задължения в просвещението поема като член-деловодител в учебния съвет, става и главен секретар при Просветното министерство. В тези години името му се вписва и като редактор на в. „Ученически вестник” и като учител в Софийската девическа гимназия.

Като физик по образование се занимава и с метеорология. Негово голямо дело става основаването на 1.І.1899 г. на Централната метеорологична станция в страната, на която е и пръв директор и заема този пост до смъртта си на 2.ІІ.1928 г. Като директор на станцията и учен метеоролог участва в много международни научни конференции, провеждани в страната, в Мюнхен, Париж и други градове. Работил е и като вре менен сътрудник, на сп.”Училище“ и в. „Напредък“, в който публикува свои стихотворения и научни материали.

Както е трудно да се отбележат длъжностите и постовете, които е заемал Спас Вацов, така трудно е да се изредят и почетните му звания и отличията и заслугите за тях. Бил е член на Поморавския народен просветен комитет в София, член-деловодител на Комисията по честването 1000-годишния юбилей на светите първопросветители Кирил и Методий (1885). Член е бил и на Българското книжовно дружество (БКД), секретар на Природо-математическия клон на БАН от 1911 до 1920 г., член и на БАН. Член-основател, а и дългогодишен председател е на Българското природроизпитателно дружество. Сред присъдените му отличия са орден „За граждански заслуги“ – V степен, носител е на званието „Първостепенен гимназиален учител“.

Борис САНДАНСКИ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...