Агушевите конаци – дворецът на Родопа планина

На 25 км, югоизточно от гр. Смолян, по поречието на река Арда, се намира село Могилица. На пръв поглед селото не представлява нищо особено, но тук се намира най-великолепното творение на родопската архитектура – Агушевите конаци. В случая турската дума конак, означава голяма къща, дворец.

Става дума за резиденцията на богат турски местен феодал, която е строена между 1825 и 1845 г., в продължение на 20 години. Легендата разказва, че невероятно красивото за времето си творение е строено от неизвестен родопски майстор – българин, чиято съдба била да остане без дясна ръка, поразен от ятагана на Агуш ага, който искал да бъде сигурен, че никога повече няма да бъде създаден подобен шедьовър. Палатът, наречен Агушеви конаци се състои от три сгради (конаци), всяка със собствен двор заобиколен с жилищни, стопански постройки и кладенец, които са изолирани един от друг с вътрешни зидове.

Сградата за жените е отделена с високи вътрешни зидове с вградени въртящи се долапи, които попречвали при разговор или предаване на вещи да се види жената. Трите сгради са оградени с общ зид, на който са построени отбранителни кули, което оприличава конака на истински замък. Особен интерес представлява кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на комплекса, оприличена на морски фар. В основата си е кръгла, а в горната си част – квадратна. Построена е в чест на единия от тримата синове на Агуш ага, който бил морски капитан. Имотът е 32 666 кв. м. С Указ от 1965 г. е бил обявен за общонародна собственост. Замъкът е паметник на културата с национално значение от 1969 г. Той е върнат при реституцията на наследниците през 2000 г. Следва дълга съдебна сага, тъй като се оспорват реституционните им права заради вложените през годините от държавата пари за поддръжка на имота.

Конаците в Могилица са най-големите на Балканите за времето си, сочат историци. Според експертизите комплексът е строен през 1820-1840 г. Учените оприличават зданието на късна реплика на родов замък от средновековен тип. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Има три двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Големият конак е построен за посрещане на гости. Дворът е с калдъръм от едри камъни и е ограден от двуетажни жилищни крила. Жилищните постройки са обширни с открити пространства, много стаи, като всяка от тях има огнище и долапи и е богато декорирана. Голям двор от север, ограден от стопански помещения, го дели с малкия конак. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата. В югоизточната част има кула, която прилича на морски фар. Отвън тя е украсена със стенописи, а вътрешното архитектурно оформление е изпълнено от чам, орех и череша. Строен е от най-добрите родопски майстори по онова време. Местните помагали за строежа, а Агушеви ги освобождавали от войниклък.

Агуш ага е знакова личност за района. Преди него Ахъчелебийска околия (Смолянска област) се управлява 40 г. от Салих ага. Двамата били в родствени връзки – синът на Агушата се жени за дъщерята на Салих ага – Фатме. Според данните, събрани от Дичо Узунов в книгата му “При изворите на Арда” (1993 г.), Агуш Ага идва в Могилица от сегашния смолянски квартал Райково след 1800 г. През 1821 г. като бюлюкбашия в конака на Салих ага участва в потушаването на Гръцкото въстание на Халкидическия полуостров. Оттам довежда като робини 3 гъркини, за едната от които се оженил. След смъртта на Салих ага през 1838 г. Агуш ага оглавява околията.

Според Атанас Примовски в „Бит и култура на родопските българи“ „Агушевци са голям и стар род, дошъл отдругаде”, „от рода Бостанджи баши Юсенаа, сановници на султана“, които се заселили в Райково след опит за преврат. Николай Хайтов оспорва това в редактираното от него сп. „Родопи“, като на базата на документ за прехвърляне на конак и земи в Райково между членове на фамилията прави извода, че Агушевци са коренни българи мохамедани от Райково.

Агуш ага имал трима синове – Хюсеин, Селимехмед и Тахир. Хюсеин заел мястото на баща си в управлението на околията. По време на Априлското въстание не позволил разправа с местното християнско население. Имал трима синове – Салих, Рашид и Тахир. Най-начетен от тях бил Салих, който завършил местното медресе, училището в Кавала, а след това и богословие в Цариград. От 1879 до 1913 г. бил ахъчелебийски мюфтия.

След смъртта на баща си се включва и в управлението на околията. Помни се като много толерантен, по негово време християните получили право да строят черкви. Имал най-голямата частна библиотека на Балканите. Починал през 1921 г. Другият син на Хюсеин – Рашид, бил земеделец, а най-малкият, Тахир – скотовъдец. Начетен бил и синът на Салих – Ариф, който за отлично познаване на Корана получил титлата хафъз. Бил е народен представител от БЗНС по времето на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. е осъден на смърт. Брат му Афуз Емин пък е депутат по времето на Андрей Ляпчев. В първите години на социализма фамилията е изселена в Северна България. Кулата в югоизточната част и решетките са част от архитектурния ансамбъл. Именно Ариф Агуш е основният двигател фамилията да си върне конака в Могилица. Огромният имот е одържавен и реставриран с държавни средства под специализираното ръководство на НИПК за 10 години в периода 1962-1973 г.

Конакът е вторият по площ национален паметник след Рилския манастир. В реставрацията му са вложени около 2 млн. лева, като е бил запазен неговият автентичен вид и са използвани като материали само камък и дърво. До 2001 г. посетителите можеха да разглеждат музейния комплекс с възстановена битова обстановка, но експозицията бе прибрана в музейните фондове на Историческия музей в Смолян, след като във владение бяха въведени потомците на Агуш ага. Те обаче не са попречили на никого, който иска да разгледа конака, след като съдът им го върна.

Според Агуш замъкът щял да остане музей, какъвто е бил по времето на социализма. Изчисленията им сочат, че за пълната реставрация на комплекса са необходими около 4,2 млн. лв., за което ще се търси европейско финансиране. “Искаме да остане музей, а не да правим кръчми и хотели в него. Целта ни е да има някакви приходи, за да има минимален персонал и приходи от билети, колкото да се поддържа и самоиздържа”, категоричен е Агуш.

loading...

Източник: uchiteli.bg

Facebook Comments

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Харесайте ни!